Решение № 13736 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10998/2012 г.

Решение № 13736 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10998/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 1543 от 29.06.2012 г., постановено по адм. дело № 91/2012 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3195/10.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Златните ябълки" ЕООД, от гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на "Златните ябълки" ЕООД, е отменил посочения по-горе АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с който е установена, като недължимо платена сума в размер на 1067,13 лв., за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 12/100709/26026. Съображенията за това са били, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвало установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождавало от санкция, съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. От друга страна АУПДВ не съдържал конкретни мотиви и от същия не ставало ясно кои точно земеделски площи органът е преценил като недопустими за подпомагане, съответно защо се иска възстановяване на суми, платени за тях. На практика органът не бил изложил никакви мотиви, нито пък представил доказателства в подкрепа на акта си, което практически препятствало и дори изключвало възможността за проверка за законосъобразността му в тази му част. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Съгласно чл. 59 АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основания за издаването му. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър "Система за идентификация на земеделските парцели"), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. При издаването на акта са нарушени и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, тъй като административният орган не е уведомил ответника в настоящото производство за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноските са в тежест на касатора. Процесуалният представител на ответника е направил своевременно искане за присъждане на такива пред настоящата инстанция. От приложения договор за правна защита и съдействие от 2.08.2013 г. е видно, че между "Златните ябълки" ЕООД, в ликвидация, гр. Пловдив, представлявано от ликвидатора Доменико Санкрика от една страна и адвокат Мариян Христов от друга страна е сключен договор с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по адм. дело № 10998/2012 г. на Върховния административен съд. По силата на същия договор е уговорено възнаграждение от 500 лв., като сумата е била изплатена. По направеното от процесуалния представител на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" възражение за прекомерност настоящата съдебна инстанция намира, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се присъди по-нисък размер на възнаграждението, което се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Този размер не може да бъде по-малък от минимално определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 150 лв., съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата. На основание § 2 от допълнителните разпоредби на цитираната наредба възнаграждението трябва да се присъди в трикратен размер, който възлиза на 450 лв. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,