Решение № 5039 от 23.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11938/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Министерски съвет на Република България (МС), чрез процесуален представител срещу решение 5958 от 12.10.2023 г. на Административен съд София - град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против решение 94/28.02.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка 92/2019 г., в обжалваната му пред него част, с която е прието за установено, че с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА) създава неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак увреждане спрямо държавните служители, които са отсъствали повече от шест месеца поради заболяване. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото но спора, с което актът на КЗД бъде отменен в обжалваната му част и преписката бъде върната на органа за ново произнасяне в тази част със задължителни указания. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в представено от процесуален представител писмено становище, оспорва същата и моли съда да постанови решение с което да отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ж. Гаврилов, чрез процесуалния си представител и в представен от последния писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение на АССг и претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършеното служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неправилно поради следните съображения: Предмет на проверка пред АССг е било решение 94/28.02.2023 г., постановено по преписка 92 от 2019 година по описа на КЗД, с което по жалба на Гаврилов е прието за установено, че с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НЗСДА създава неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. по признак увреждане спрямо държавните служители които са отсъствали повече от 6 месеца поради заболяване и препоръчва на основание чл. 47, т. 6 и т. 8 от с.з. МС съвет да направи необходимото в съответствие с компетенциите си за преразглеждане и изменение на цитираната разпоредбата така, че да бъде премахнато неравното третиране спрямо служителите ползващи отпуск за временна неработоспособност над 6 месеца. За да отхвърли жалбата на МС АССг приема, че актът на КЗД е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административно производствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за постановяване на акта от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но неправилно е прието, че същият е постановен при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и при правилно приложения на материалния закон. За да отхвърли с обжалваното пред настоящата инстанция решение жалбата на МС първоинстанционният съд приема, че правилно в обжалваната част на акта на КЗД е прието за установено наличие на осъществена непряка дискриминация в случаите на увеличение на работната заплата на служителите в държавната администрация при продължително отсъствие по повод редовно разрешен и ползван отпуск с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 точка 2 и точка 4 НЗСДА предвиждаща, че индивидуалната основна месечна заплата може да се увеличи при връщане от отпуск от бременност раждане и осиновяване или за отглеждане по чл. чл. 163, 164, 164а и 164б от Кодекса на труда(КТ) (т.е. след завръщане от отпуск, с нормативно предвиден срок по- голям от 6 месеца) и при завръщане от командировка с продължителност повече от 1 година или при възстановяване на уволнен служител, спрямо служители, които са ползвали отпуск по болест с продължителност повече от 6 месеца през периода. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за правилността на изводите на КЗД, че с посочените норми от НУРОИСДА се осъществява непряка дискриминация спрямо държавните служители, които макар да са в сходни условия отсъствие от работа за повече от 6 месеца т.е. не отговаря на изискването за подлежащ на оценяване служител по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) са неравно третирани в сравнение със служителите от категорията на посочените в чл. 11, ал. 1, т.т. 2 и 4 НЗСДА, чийто заплати могат да бъдат увеличени, макар същите да са в сходно положение по отношение на условието по цитирания текст на НУРОИСДА. Неправилен обаче е изводът на АССг за постановяване на акта на КЗД при липата на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Вярно е, че Гаврилов е сезирал КЗД с жалба за това, че като лице с трайни увреждания по смисъла на § 1, т.т. 1 и 2 от Закона за хората с увреждания (предвид твърденията и представените доказателства), което е държавен служител е неравно третиран в сравнение с държавни служители от категорията на посочените в чл. 11, ал. 1 т.т. 2 и 4 НУРОИСДА и тези по Вътрешните правила за заплатите на служителите в ДФЗ чл.10,ал.1, т.т 1 и 4. При конституиране на страните органът в нарушение на чл. 15, ал.1 и чл. 26, ал.1 АПК не е определил правилно надлежните страни в производството, което произтича от незадълбоченото предварително проучване, извършено по реда на чл. 55 ЗЗДискр., при което органът не е констатирал релевантния за спора факт, че цитираните разпоредби възпроизвеждат дословно разпоредбата на чл. 67, ал. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), което нарушение не е отстранено и в хода на административното производство. Както правилно сочи касационния жалбодател МС е постановил, акта си при обвързана компетентност и в съответствие с нормата на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове. При това като надлежна страна в производството е следвало да бъде конституирано Народното събрание на Република България (НС), доколкото твърдяната непряка дискриминация произтича пред всичко от цитираната разпоредба.При това дадената препоръка в решението на КЗД МС да предприеме мерки за преразглеждане и изменение на разпоредбата на чл. 11 НУРОИСДА би довела до постановяване на акт в нарушение на ЗНА. Така установеното допуснато нарушение на административно производствените правила, което настоящия състав намира за съществено е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта на КЗД по чл. 146, т. 3 АПК, при което неправилно в обжалваното решение е прието, че обжалваният акт е законосъобразен и е оставен в сила в обжалваната му част. Предвид установеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което бъде отменено и решението на КЗД в обжалваната от МС част(в останалата част акта, като необжалван е стабилен и е породил правно действие), а делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне, при което като страни в производството бъдат конституирани освен жалбодателя МС и НС, като на основание чл. 174 АПК следва да бъде определен двумесечен срок за постановяване на акта по чл. 65-66 ЗЗДискр. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение