Решение № 7886 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2011 г.

Решение № 7886 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Агенция "Митници" - Митница "Аерогара" София за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на решение № 12448 от 23.10.2009 г., постановено по адм. дело № 6162/2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В молбата са развити доводи за наличие на друго влязло в сила решение, с което спорът е разрешен по противоположен начин. Подробно доводите са развити в писмени бележки. Ответната страна "Руел 2000" ООД изразява писмено становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Производството пред Административен съд - София-град е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба от "Руел 2000" ООД против решение № 150 от 6.03.2008 г. на началника на митницата, с което на дружеството са определени нови тарифни номера, различни от посочените в митническите декларации за внасяните стоки. По жалбата е образувано адм. дело № 4141/2008 г., приключило с решение № 2 от 18.02.2009 г., с което е отхвърлена подадената жалба. Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба от "Руел 2000" ООД, по която е образувано адм. дело № 6162/2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение. По него е постановено решение № 12448 от 23.10.2009 г., с което обжалваният акт на първоинстанционния съд е отменен и е постановена отмяна на оспорения административен акт. В искането си за отмяна, страната се позовава на решение № 13700 от 16.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 4998/2010 г. С него е отменено решение № 6 от 26.02.2010 г. по адм. дело № 18/2009 г. на Административен съд - София град и по същество е отхвърлена жалбата на "Руел 2000" ООД против решение № 615 от 17.10.2008 г. на началника на Митница - Аерогара София. При тези данни по делото, съдът намира искането за отмяна, предявено на основание чл. 239, т. 4 от АПК за неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването в правния мир на две съдебни решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие е налице, е необходимо наличие на пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени и то с оглед белезите които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. Предмет на съдебен контрол по двете съдебни решения, за които се твърди, че са противоречиви, са различни административни актове - решение № 615 от 17.10.2008 г. и решение № 150 от 6.03.2008 г. на началника на митница Аерогара - София. При обжалване на различни административни актове, макар и постановени по идентични случаи и еднакви страни, не е налице пълно тъждество на страни, искане и основание, както изисква законът, за да са налице условията за прилагане на чл. 239, т. 4 от АПК. В този смисъл е и ТР № 6/25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на ОС на съдиите на ВАС. В него изрично се приема, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Липсата на една от задължителните материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 239, т. 4 от АПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение води до неоснователност на искането, поради което същото ще следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски, ще следва молителя да се осъди да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Искането за отмяна е без конкретно определен материален интерес. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,