Решение № 2148 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2016 г.

Решение № 2148 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ПМ 71" ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. Тетрадова, против решение № 1593 от 12.10.2016 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. д. № 1234/2016 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 021302371/20.12.2013 г., издаден от началника на сектор "Ревизии" и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 95/21.03.2014 г., произнесено от директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Б. в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит в размер на 4094.60 лева и съответните лихви за данъчен период м. 04.2012 г. по фактура № 3/30.04.2012 г., издадена от "Н. - С." ЕООД и в размер на 3024.00 лева и съответните лихви за данъчен период м. 05.2012 г. по фактури № 448/29.05.2012 г. и № 449/30.05.2012 г., издадени от "К. К и К 1611" ЕООД, относно установените задължения по ЗКПО за 2012 г. В касационната жалба се изложени доводи, че решението е необосновано, постановено е при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Релевирани са касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията, подробно изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Б. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата за процесуално допустима. По същество тя е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С решение № 7277/15.06.2016 г., постановено по адм. дело № 8195/2015 г. ВАС е отменил решение № 722 от 17.04.2015 г. на Административен съд, гр. Б. по адм. дело № 852/2014 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на "ПМ 71" ЕООД против ревизионен акт № 021302371/20.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП град Б., потвърден с решение № 95/21.03.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Б. както следва: относно отказ на правото на данъчен кредит в размер на 4094.60 лева и съответните лихви за данъчен период м. 04.2012 г. по фактура № 3/30.04.2012 г. издадена от "Н. - С." ЕООД и в размер на 3024 лева и съответните лихви за данъчен период м. 05.2012 г. по фактури № 4498/29.05.2012 г. и № 449/30.05.2012 г., издадени от "К. К и К 1611" ЕООД, относно установените задължения по ЗКПО за 2012 г., както и в частта за разноските, присъдени в полза на дирекция "ОДОП" гр. Б., за сумата над 1475.61 лева и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото Административен съд Б. е отхвърлил жалбата на "ПМ 71" ЕООД против ревизионния акт по отношение на отказа на правото на данъчен кредит по фактура № 3/30.04.2012 г., издадена от "Н. - С." ЕООД и по фактури № 448/29.05.2012 г. и № 449/30.05.2012 г., издадени от "К. К и К 1611" ЕООД, относно установените задължения по ЗКПО за 2012 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ и СТЕ, протоколи обр. 19, подписани между РЛ и доставчика, както и тези между РЛ и възложителите "П." ООД и "БМ" ООД, за изпълнението на които дружеството е ангажирало именно подизпълнителите - "Н. - С." ЕООД и "К. К и К 1611" ЕООД. Според решаващия съд в процесния случай предмет на доставките са СМР, които обаче не са реално извършени от посочените във фактурите доставчици. Решението е правилно, съобразено е с материалния закон. Няма допуснати нарушения при преценка на фактите, за които липсва спор и приложимите норми, както се твърди в касационната жалба. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателствата, включително заключенията на ССчЕ и СТЕ. Съдържащите се в касационната жалба възражения са аналогични с тези поддържани в производството пред административния съд. Предмет на спора в настоящото производство е реалността на СМР услугите, във връзка с които са представени фактура № 3/30.04.2012 г., издадена от "Н. - С." ЕООД и фактури № 448/29.05.2012 г. и № 449/30.05.2012 г., издадени от "К. К и К 1611" ЕООД, както и увеличението на ФР по ЗКПО за 2012 г. с разходите по тези доставки. Ревизираното дружество твърди, че е ангажирало процесните доставчици във връзка с поетите от него задължения в качеството му на изпълнител по договори, съответно сключени с "П." ООД - гр. В. за обект "Многофункционален търговски и развлекателен комплекс ГАЛЕРИЯ БУРГАС"-гр. Б., и с "БМ" ООД за обект Вила "Рома" /Апартхотел в УПИ VII и УПИ VIII, КЕ. 95а, гр. Н./. Настоящият касационен съдебен състав счита за правилен извода на съда за законосъобразност на РА в частта относно отказа на данъчен кредит по горепосочените фактури. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е кредитирал представените при ревизията договори и актове обр. 19 с арг., че същите са частни документи. Изводите на съда са обосновани въз основа на съвкупен анализ на доказателствата по делото, съобразена е тяхната доказателствена сила, без да е допуснато нарушение по чл. 202 ГПК във връзка с кредитирането на заключението на СТЕ. В случая не се спори, че строително-монтажните работи на обект МОЛ Галерия - Б., за които е издадена фактурата от "Н. - С." ЕООД са обективно извършени и съществуват, като спорът е относно това, дали те са извършени именно от издателя на фактурата. В хода на административното производство, както и от в. л. инж. Чанкинова, изготвило СТЕ, е установено разминаване в количествата СМР актувани от изпълнителя "ПМ - 71" ООД към възложителя "П." ООД и тези актувани от ангажирания от "ПМ-71" ООД подизпълнител - "Н. С." ЕООД. Количествата актувани от подизпълнителя са по-големи от вписаните количества СМР услуги към възложителя "П." ООД. От друга страна в представения от "П." ООД списък на лицата от персонала на подизпълнителя на обект МОЛ Г.-Б., на които е извършен първоначален инструктаж съгласно представеното споразумение по ЗБУТ, са включени 6 лица назначени на трудов договор в "ПМ-71" ЕООД към датата на издаване на фактурата, като в същото време от лицата, фигуриращи като страна в представените при насрещната проверка на "Н. С." ЕООД граждански договори, в този списък присъства само Г. Б. Ц.. Предвид гореизложеното следва да бъдат споделени изводите на решаващия административен орган, че след като в случая ревизираното дружество разполага с необходимите работници за извършване на описаните СМР в протокол № 1 от 27.04.2012 г. на обект МОЛ Г.-Б. и освен този Протокол и договора за СМР от 15.03.2012 г. /които са оспорени в хода на ревизията/, не е представил никакви други доказателства, че именно "Н. С." ЕООД е извършило вписаните в тях СМР, то следва, че "ПМ-71" ЕООД е извършило услугите, предмет на спора, със собствен ресурс и са фактурирани доставки, които не са извършвани въобще. Това обстоятелство е нямало как да не бъде известно на касатора, с оглед факта, че посоченото по-горе дружество не е извършило фактически описаните услуги. С оглед факта, че се работи на един обект, а не на отделни самостоятелни такива, единственият извод е, че не е възможно изпълнителят на СМР да не е знаел дали на обекта работят и външни лица строители или само собствени работници. Тези данни навеждат на извода, че на процесния обект не са ползвани услугите на посочения от касатора подизпълнител за извършване на СМР. Аналогични са и констатациите и по отношение на фактурите с издател "К. К и К 1611" ЕООД. От анализа на съдържанието на описаните документи се установява, от една страна, че вписаните СМР в издадени от "ПМ-71" ЕООД-гр. Б. на "БМ" ООД актове № 1 обр. 19 от 27.06.2012 г. и акт № 2 от 2.08.2012 г. към фактури № 00000000128/28.06.2012 г. и № 0000000130/2.08.2012 г. са по-малки като количество с вписаните СМР в актове № 2/27.05.2012 г. и № 3/26.05.2012 г. към издадените от "К. К и К 1611" ЕООД фактури № 1000000449/30.05.2012 г. и № 1000000448/29.05.2012 г. В този смисъл е и заключението на СТЕ. От друга страна, в отговор на връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, от "БМ" ООД-гр. Б. е представен списък на лица, на които е проведен начален инструктаж. В същия фигурират Й. И. Й., М. Т. М., П. С. Г., Л. И. К., Г. Г. И. и 6 лица назначени на трудов договор в "ПМ-71 " ЕООД-гр. Б. към 30.05.2012 г. - Т. О. М., О. Д. М., Х. М. Х., Ю. Х. Ю., А. Х. А. и Ю. Л. Ч., но не са представени каквито и да е доказателства, че посочените лица действително са работили на обекта. В хода на ревизията едно от лицата, вписани в представените граждански договори, сметки за изплатени суми и разходни ордери - Й. И. Й. е декларирал, че не е работил във фирма "К. К и К 1611" ЕООД-гр. С. и на посочените в искането обекти, поради което не разполага с документи, издадени от същото дружество. Останалите 4 лица не са представили изисканите документи и писмени обяснения, независимо, че исканията за предоставяне на такива са връчени лично на част от тях. Предвид гореизложеното и обстоятелство, че касатора, за разлика от доставчика си, разполага с необходимите работници за извършване на описаните СМР, се явява правилен изводът на решаващия административен орган, че на спорните обекти не са ползвани услугите на посочения от "ПМ-71" ООД подизпълнител. Вещото лице също заявява при разпита в с. з. на 5.11.2014 г., че не може категорично да отговори дали СМР са извършени от посочените в процесните фактури дружества. Следва да се посочи, че при доставките на услуги релевантно е установяването на фактическото им извършване и приемане на изработеното от получателя, като необходимостта от доказване на реалното им осъществяване не е отречена и с цитираното от касатора Решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. То не отменя задължението на националния съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Възраженията на касатора за несъобразяване на решението с практиката на СЕС е неоснователно. По приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност СЕО в решение по дело С-152/02 г. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11. Позоваването на решението по дело С-80/11 и дело С-142/11 на СЕС е неоснователно поради различния предмет на спора по цитираните дела с процесния. Действително предмет на обсъждане в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, са извършени СМР, но спора в главното производство не е бил във връзка с реалността на СМР, а връзката на лицата извършили услугата с доставчика на услугата. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая спорно е и е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото, в частност - извършването на услугите от именно посочените във фактурите доставчици. Предвид изводите в частта по ЗДДС, правилно е и решението и относно увеличението на финансовия резултат на дружеството с разходите по процесните фактури. Липсва отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, решението на АДмС - Б. е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Неоснователна е жалбата и в частта относно присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - Б. разноски. Решението на съда в тази част е постановено в хипотезата на чл. 226, ал. 3 АПК, като е уважена изрично заявената претенция на процесуалния представител на Д "ОДОП" - Б. за присъждане на юрк. възнаграждение в с. з. на 21.01.2015 г., проведено по адм. д. № 852/2014 г. на АДмС гр. Б.. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,