Решение № 3816 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2018 г.

Решение № 3816 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез главен юрисконсулт Георгиев, срещу Решение № 3826 от 07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 12600/2016 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Т. Тотев, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Станчев изразява становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Предлага да бъде отменено решението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размер от 500 лева. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от Т. Тотев против СДВР иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции - стрес, дискомфорт, уплаха, страх и други отрицателни преживявания, в следствие на отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт - заповед на полицейски орган при 03 РУ – СДВР, с която е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 03 РУ – СДВР, където същия е задържан от 16, 50 ч. на 08.11.2016 г. до 12, 35 ч на 09.11.2016 г., в размер на 10 000 лева заедно със законната лихва от 23.01.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и деловодни разноски. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Тотев иск за сума в размер от 800 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като размерът на обезщетението е определил при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В останалата му част, до претендирания размер от 10 000 лева предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от отменената като незаконосъобразна заповед за задържането на Тотев, с която му е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" при реално осъществено такова от 16, 50 ч. на 08.11.2016 г. до 12, 35 ч. на 09.11.2016 г. Неоснователно в касационната жалба на СДВР се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца и отмяната на заповедта, с която е постановено. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Несъмнено неправомерното задържане има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на СДВР, че решението е неправилно в частта с която е присъден размер на обезщетението от 800 лева, тъй като е в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането и характерът му обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение. Съдът е съобразил периода на задържането, условията при които е осъществено, съответно и отражението им върху състоянието на ищеца. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. Правилен е изводът в обжалваното решение, че установените в конкретния случай вреди основават обезщетение във възприетия размер. По изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение