Решение № 11649 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6340/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Лесичово, подадена чрез адвокат Л. Кръстев, против Решение 257/22.03.2021 г., постановено по административно дело 415/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена негова Заповед 117/09.12.2019 г., одобряваща изменение на кадастралния план на [населено място], общ. Лесичово, като планът е попълнен с новозаснети граници на поземлен имот 317 и поземлен имот 318, кв. 7, и върху част от тези два имота се създава нов поземлен имот с кадастрален номер 518, който се записва като собственост на наследниците на Ц. Иванов. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорва възприетия от съда извод за наличие на спор за материално право. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от адвокат Кръстев, който моли да бъде уважена, като се отмени съдебното решение и се постанови друго, с което да се потвърди оспорената заповед. Ответната страна В. Благова се представлява от адвокат П. Проданов, който посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответни страни Л. Иванов, Д. Иванов, П. Машева и А. Иванов, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и съобразно заключенията на двете вещи лица, съдът е извършил правилни фактически установявания. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, мотивирал го да отмени оспорената заповед, а именно, че същата е издадена в нарушение на изискването, разписано в § 4, ал. 5, т. 6, б. е от ПЗР на Наредба 02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно което непълнота или грешка в кадастралния план, свързана със спор за материално право, се отстранява след решаването му по съдебен ред. В този смисъл е и нормата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, която също изключва възможността за изменение на кадастралния план при установена индиция за спор за собственост, какъвто безспорно е налице в случая. Процесната заповед е издадена въз основа на акт за непълноти и грешки 58/22.04.2019 г., като две от заинтересованите лица - П. Машева и В. Благова са отказали да го подпишат, което изрично е отбелязано от служители при общинската администрация. Съгласно разпоредбата на §4, ал. 5, т. 6, б г от ПЗР на Наредба 02-20-5 от 15.12.2016 г., при неподписване на акта от заинтересовано лице това обстоятелство се отбелязва от съставителя и общинската администрация издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралния план. Вместо да постанови отказ в този смисъл, административният орган е допуснал изменение на кадастралния план, преди възникналия спор да се разреши от гражданския съд, с което съществено е нарушил материалния закон. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо иправилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от този изход на спора, искането на адвокат Проданов за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,