Решение № 2590 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15031/2009 г.

ВАСII отделение25.02.2010 г.докладчик т Дима Йорданова

Диспозитив

Оставя в сила решението от 8.10.2009 г. постановено по адм. д. № 127/2008 г. на Ямболския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2590 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15031/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Касаторът Пенка Спасова Проданова от гр. Сливен е обжалвала решението от 8.10.2009 г., постановено по адм. д. № 127/2009 г. на Ямболския административен съд, с което е отхвърлено оспорването против отказа на Главния архитект при община- Ямбол за издаване на удостоверение по реда на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК . Ответникът община гр. Ямбол не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на нарушението и предлага да остане в сила. Върховният административен съд второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразен постановения изричен отказ за издаване на у-ние за търпимост по реда на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за обект " Склад за отоплителни материали и склад за инвентар" разположение в УПИ V-71, кв. 20. Административният орган е приел, че процесните складове не са търпими, тъй като са разположение на границата с УПИ ХХ. 72 и УПИ ХIХ - 73, кв. 20 по плана града и са недопустими по действащите градоустройствени правила и норми. Този извод е изведен и обоснован от заключението на в. л. по изслушаната съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и останалите доказателства по делото. Съответни на доказателствата и законосъобразни са съображенията относно липсата на планово предвиждане, поради което те не могат да бъдат определени като допустими по смисъла на § 16, ал. 1 РП ЗУТ. Наред с това е установено, че "склада за инвентар" с площ от 30 кв. м се различава от от описания в разрешение за строеж № 327/2.07.1951 г. и като строеж и като вид на постройката, по предназначение и квадратура. Безспорно след като към момента на изграждането им липсва одобрен устройствен план, а по сега действащия не са предвидени и неосъответстват на строителното разрешение по отношение на склада за инвентар, липсва и основание за издаване на у-ние за търпимост. Данните са сочили, че калканните стени на посочените обекти не покриват калканните стени на заверени или новопредвидени постройки и плътни огради в съседния урегулиран имот - нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗУТ и не отговарят на изискване за отстояния от границите му, които обстоятелства ги прави недопустими съгласно ЗУТ. При така възприетата фактическа обстановка изводите за законосъобразност на постановения административен акт са направени в съответствие с материалния закон. Решението е обосновано, тъй като е постановено въз основа на събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушение, поради което същото като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1 т 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК

Цитирани разпоредби

1