Решение № 10350 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6219/2019 г.

ВАСIV отделение28.07.2020 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 336 от 25.02.2019 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. д. № 1275/2018 година. ОСЪЖДА Ж. Георгиев да заплати на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10350 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6219/2019 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ж. Георгиев – Земеделски производител чрез адв. Д. Гроздев, против решение № 336 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1275/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. С касационната жалба се релевират доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При подробно изложени съображения прави искане решението да бъде изцяло отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се уважи жалбата срещу административния акт и същия да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски направени пред две съдебни инстанции, в това число деловодни разноски и адвокатски хонорар. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Петрова, с писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане да се отхвърли касационната жалба, тъй като счита че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В режим на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е заповед № ОЗ-РД/5428 от 15.12.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на кандидата Ж. Георгиев, ИД № на проекта 02/04/1/0.0.1597 по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделското стопанство" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на същата. Административния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма. Същата отговаряла на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че не са констатирано оспорената заповед да е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, както и да е в противоречие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Според настоящия съдебен състав при постановяване на обжалваното съдебно решение не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В процесната заповед е посочен периодът за прием на заявленията, както и размерът на сумата, предвидена по тази мярка, а именно - левовата равностойност на 237 000 000 евро. В нея се съдържа броят на подадените заявления за подпомагане по мярката и размерът на заявената с тях сума за подпомагане – 3 165 броя, от които 2 926 броя нови заявления и 239 броя заявления, подадени на основание чл. 42б от НАРЕДБА № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9/2015, Наредбата), на обща стойност 1 497 406 525. 03 лева. Посочено е прилагането на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата за извършване на предварителна оценка на критериите за подбор, като заявленията за подпомагане се разглеждат в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки, до изчерпване на разполагаемия бюджет. В заповедта изрично е записано, че обработването на заявленията е в процедура при ограничен бюджет. Също така след извършена проверка по заявленията за подпомагане в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки се установява, че наличният бюджет по мярката, е достатъчен за финансиране на заявления, получили при класирането най-малко 56 точки при оценяването. От заповедта е видно, че е наличен частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредбата за финансиране на заявления. В заповедта е посочен и получените от кандидата 37 точки, които не му позволяват одобряване за финансиране. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Наредбата тежестта на приоритетите по ал. 1 се определя в съответствие с критерии за оценка на проекти съгласно приложение № 7 и се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно приложените към него документи. По критерий 1. 3 "Проекти с инвестиции и дейности, насочени в сектор "Етеричномаслени и медицински култури"" са определени 0 точки, като минималното изискване е над 50% от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са изцяло насочени в сектор "Етеричномаслени и медицински култури", като при минимум 50% се присъждат 10 точки, а при над 85% -19 точки Видно от подадения бизнес план, инвестиционното намерение на кандидата е за създаване на насаждения от етерично-маслени култури, ведно с изграждане на климатизирана и неклиматизирана сгради за съхранение и подготовка на собствена продукция за продажба в с. Кубадин, общ. Средец, обл. Бургас. В бизнес плана като вид култури са посочени лавандула и орехова градина, като заявената култура от орехи не фигурира в списъка съгласно Приложение № 13а от Наредба № 9/2015 година, поради което разходи не следва да се включват. Видно от представения работен лист към критерии 1. 1, 1. 2, 1. 3, 1. 4, 1. 5 и 2. 1 и писмо на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е установено, че по тези критерии не са присъдени точки, тъй като е прието от експертите, че част от инвестиционните разходи, предмет на кандидатстването са с двойно предназначение, т. е. няма да се използват само за дейности свързани с производство на продукция в сектор "Етеричномаслени и медицински култури", а едновременно ще се използват и за други дейности, което пък е видно след анализ на представения от кандидата бизнес план. Настоящият съдебен състав напълно споделя направените в тази насока правни изводи от административния съд, счита същите за правилни, а доводите в обратна насока следва да се приемат за неоснователни. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, позовавайки се на необоснованото заключение на вещото лице. На първо място следва да се посочи, че съобразно протокола, изготвен от проведеното съдебно заседание на 07.02.2019 г., заключението не е оспорено от явилият се процесуален представител на касатора, не е направено искане за назначаване на друго или повече вещи лица съгласно чл. 200 ГПК във вр. чл. 144 АПК, дори обратното с писмена молба е изрично посочено, че е запознат със заключението на вещото лице и не се противопоставя на същото. На следващо място съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните по делото доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило на чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съобразно критерия заложен в т. 8. 3 от Приложение № 7 е предвидено, че проекти с инвестиции за строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост, пряко свързани с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях трябва да отговарят на минималният определения процент от над 65 на сто от допустимите инвестиционни разходи по проекта, за да получат максимален брой от 10 точки. С писмо с № 10-257 от 15.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните са дадени насоки за прилагане на критерии за оценка на проекти по подмярка 4. 1, като в точка 3 "Проверка във връзка с изпълнение на критерии за оценка 8. 3" са посочени, кой инвестиционни разходи не попадат в обхвата на този критерий. Административния съд правилно е установил, че сумата от 1 006 070. 26 лв. приета за относима за критерии 8. 3, е формирана от сбора на инвестиционните разходи за подобект 1 – Преустройство и ремонт на заварена сграда – метален навес и подобект 2 – Стопанска сграда за съхранение на растителна продукция и инвентар, климатизация, в които се включени разходи за вертикална планировка с площадкови мрежи, озеленяване и телена ограда. Правилно е прието от съда, че инвестиционните разходи за автоматични фотоволтаични инсталации, телена ограда, вертикална планировка с площадкови мрежи и озеленяване, не следва да се вземат предвид при изчисляване на процента на съотносимите спрямо критерия разходи, тъй като същите са изрично посочени в утвърдените насоки. Позоваването от страна на касатора на Закона за устройство на територията е ирелевантно в настоящия случай, тъй като този вид разходи следва да са пряко свързани с производството, съхранението и подготовката за продажба на продукцията, а от така посочените по-горе е видно, че такива не са налице. Въз основа на което правилен е извода на съда, че по този критерий правилно не са присъдени точки. За прецизност следва да бъде посочено, че в хода на съдебното оспорване категорично е установено, че съобразно критериите за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. на ЗП Ж. Георгиев правилно не са определени 55, 56 или повече точки, което се потвърждава и от приетата по делото съдебно техническа експертиза (л. 528). Получените от ЗП 37 броя точки, а дори да се определят за получаване и максималния брой от 10 точки по критерий 8. 3 от приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г. относно минималното изискване над 65 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях, то и общия брой от 47 точки е недостатъчен да се получи финансиране на проекта по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства". При това положение на ЗП законосъобразно е издаден пълен отказ за финансиране на заявения от него проект. Неоснователно е оплакването изложено в касационната жалба на земеделския производител, че с оспорената заповед е нарушен принципа на легитимно очакване и също не води в случая до отмяната й като незаконосъобразна. Заповедта е издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата по чл. 35 АПК, като субективните възприятия на земеделския производител и очакванията му за получаване на безвъзмездно подпомагане на заявения от него проект не сочат на нарушаване на този принцип понеже последният своевременно е запознат за извършвания подбор на подадените заявления за безвъзмездно подпомагане поради ограничения бюджет на финансирането им. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв., съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 42