Решение № 992 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13288/2009 г.
ВАСI отделение19.01.2011 г.докладчик т Виолета Ковачева
Диспозитив
Отхвърля оспорването от "Интерсат Видео Продакшън" ООД гр. Пловдив, ул. "Радецки" № 45, представлявано от Петър Алексиев, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 34/14.09.2009 г. на Съвета за електронни медии. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 992 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13288/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано по жалба подадена от "Интерсат видео Продакшън" ООД, представлявано от управителя Петър Алексиев, против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 34/14.09.2009 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с което на дружеството са определени задължения в размер общо на 10164,38 лв., произтичащи от такси по чл. 102 от Закона за радио и телевизия /ЗРТ/. Жалбоподателят поддържа, че оспореният АУПДВ е нищожен като издаден от некомпетентен орган. В тази връзка излага съображения, че СЕМ не разполага с правомощия относно събиране на публични държавни вземания по смисъла на чл. 162 ДОПК, които са лимитативно изброени и не могат да се разширяват и/или тълкуват разширително. Жалбоподателят поддържа също така и това, че актът противоречи и на материалния закон, тъй като от датата на регистрацията и към настоящия момент дружеството не е осъществявало телевизионна дейност, като не е разпространявало програмата за която е регистрирано "Семейна телевизия" по кабелен път, респ. СЕМ не е осъществявал предвидения в чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗРТ надзор върху дейността като телевизионен оператор за спазване на ЗРТ. Дружеството е запознало регионалния директор на СЕМ гр. Пловдив, както и Директора на Дирекция "Лицензиране и регистриране" към СЕМ, с факта че не се създава и не се разпространява телевизионната програма "Семейна телевизия". Жалбоподателят поддържа, че таксата се дължи само за извършена услуга и поради това, че в случая няма осъществявана услуга от СЕМ, то неправилно с обжалвания АУПДВ е определена като дължима такава такса. Приемане на противното би означавало според него да се дължи плащане не за действие, а за бездействие. По съображения в този смисъл, жалбоподателят моли оспореният АУПДВ да бъде отменен изцяло. Ответникът по жалбата - Съветът за електронни медии, чрез пълномощника - юрк. Доротея Петрова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В писмени бележки от пълномощника се поддържа, че актът е издаден от компетентен орган, поради това че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗРТ, СЕМ е оправомощен да осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон, от което следва, че СЕМ е органът, които издава АУПДВ за дължимите такси по ЗРТ, като се позовава и на писмо на изп. директор на АДВ от 30.06.2008 г. Наред с това според чл. 166, ал. 2 ДОПК, актът се издава от ръководителя на съответната администрация, като в случая акта е подписан от председателя на СЕМ. Ответникът поддържа, че актът е съобразен с материалния закон, поради това че операторът е регистриран с право да разпространява телевизионна програма с определен регионален обхват, която регистрация е безсрочна, като заличаването става с изрично решение на СЕМ. Жалбоподателят е имал възможност да обжалва мълчаливия или изричен отказ на регулаторния орган, ако е считал, че има такъв, което той не е сторил Операторът "Интерсат Видео Продакшън" ООД и регистрираната програма "Семейна телевизия" са заличени служебно на основание § 34, ал. 6 ПЗР на ЗРТ с решение на СЕМ № 102/28.04.2009 г. Освен това се твърди, че нито в ЗРТ нито в Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ се съдържа хипотеза в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако регистрирания оператор не извършва дейността за която е регистриран. Според ответника неоснователно се поддържа, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността, тъй като по аргумент от чл. 8, ал. 4 и чл. 12, ал. 4 от Тарифата за ТРТД, таксата се дължи за периода от регистрацията или издаването на лицензия до прекратяването, отнемането или заличаването й. По подробни съображения в този смисъл, ответникът счита, че оспорването следва да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, първо отделение, като направи проверка на обжалвания акт по реда на чл. 146 АПК и като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК, отговаря на изискванията по чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е допустима. С оспореният АУПДВ № 34/14.09.2009 г., издаден от Съвета за електронни медии, подписан от председателя на СЕМ Маргарита Пешева, на "Интерсат Видео Продакшън" ООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Петър Алексиев, на основание чл. 32, т. 18 ЗРТ, вр. с чл. 102, от с. з. и чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност /ТТРТД/, вр чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 ДОПК, решение на СЕМ съгласно протокол № 45/8.09.2009 г. и при условията на чл. 24, ал. 1 АПК, са определи публични държавни вземания в размер общо на 10164,38 лв., заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. От данните по административната преписка се установява, че с решения № 15-00/93/30.05.2002 г. на СЕМ е извършена регистрация на "Интерсат видео продакшън" ООД за осъществяване на телевизионна дейност като търговски оператор. От дружеството са били подадени молби до СЕМ, с вх. № № 014-1265-01/4.12.2007 г. и 014-179-01/6.03.2008 г., с които последния е бил уведомен, че програмата "Семейна телевизия" не е създадена и не е разпространявана. Във връзка с писмо № 014-179-03/11.03.2008 г. с друго писмо № 014-170-04 от 17.03.2008 г. е отговорено от СЕМ, че искането за заличаване на регистрацията ще бъде удовлетворено, след заплащане на дължимите такси за 2006 г. и 2007 г., съгласно Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност. С решение на СЕМ № 102/28.04.2009 г. операторът "Интерсат Видео Продакшън" ООД и регистрираната програма "Семейна телевизия" е заличен служебно на основание § 34, ал. 6 ПЗР на ЗРТ. Съставена е докладна записва вх. № 03-05-5/27.05.2009 г. от счетоводител в дирекция "Финансова" на СЕМ до председателя на СЕМ за съставени справки за възникнали и изискуеми задължения на оператори, които не са изпълнени доброволно в срок. По протокол № 30/1.06.2009 г. на СЕМ е взето решение за стартиране на процедура по установяване на публични държавни вземания, като уведомлението за това е получено от жалбоподателя на 13.06.2009 г., видно от известието за доставяне. С писмо от 19.06.2009 г. от дружеството е направено възражение по дължимостта на таксите по съображения, че не е съществувала такава телевизионна програма, за което СЕМ е уведомяван многократно, искано е и заличаване, но не е имало отговор. С решение по протокол № 45 от 8.09.2009 г. на СЕМ е взето решение за издаване на АУПДВ. Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна настоящият състав приема следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими за регистрирана телевизионна дейност, за които не е извършено доброволно плащане. АУПДВ се съдържа в решение на СЕМ, с което е решено издаване на акт за публично държавно вземане с адресат жалбоподателя, в качеството му на телевизионен оператор, за неплатени годишни лицензионни /регистрационни/ такси, дължими съгласно чл. 102 ЗРТ. В разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 18 ЗРТ са изброени правомощията на СЕМ, в които не е изрично включена компетентност за издаване на АУПДВ, но в конкретния случай компетентността на СЕМ произтича от общите правила, уреждащи издаването на АУПДВ. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а според ал. 2, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В ЗРТ не е определен нито компетентен орган, нито процесуален ред за издаване на акт за установяване на публично вземане поради неплащане на годишни лицензионни /регистрационни/ такси. Предвид цитираните текстове от ДОПК, редът за издаването на такъв акт е този за издаване на индивидуален административен акт по АПК, а компетентният орган се определя от ръководителя на съответната администрация. СЕМ, в качеството си на колегиален, независим специализиран орган по регулиране на медийните услуги, е свикан на заседание от ръководителя на съответната администрация - в случая председателя на СЕМ, поради което атакуваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Не са допуснати нарушения на административно-производствени правила при издаването на акта, като заинтересованото лице е уведомено за започване на производството и му е дадена възможност да представи съответни доказателства и да направи възражения. При преценка за съответствието на оспорения АУПДВ с материалния закон съдът намира, че същият е законосъобразен. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 102 от ЗРТ във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност. Съгласно тези разпоредби, средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират от: събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми; първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии; лихви върху средствата, набирани във фонда; дарения и завещания; други източници, определени в закон, както и съгласно ал. 2 лицензионните и регистрационните такси, събирани от Съвета за електронни медии, покриват административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на условията, при които е извършена регистрацията. Съгласно пък чл. 12, ал. 1, т. 2 ТТРТД, за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема се събира годишна регистрационна такса, както следва, за телевизионна дейност - 4000 лв., на каквато база е определен размерът на дължите такси в обжалвания акт. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са от датата на влизане в сила на ТТРТД - 16.06.2006 г. до края на периода на 2008 г. през който дружеството е притежавало лицензия. Няма данни по делото, а и не се спори от ответната страна, че не са заплащани дължимите лицензионни такси. Предвид така изложеното обжалвания АУПДВ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми. Нито в ЗРТ нито в ТТРТД се съдържа хипотеза в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако регистрирания оператор не извършва дейността за която е регистриран. Неоснователно е възражението, че не се дължи заплащане на такса, тъй като СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на "Интерсат Видео Продакшън" ООД. Действително дружеството не е извършвало дейността за която е регистрирано, не е изготвило и разпространявало регистрираната програма, но следва да се има предвид, че таксите по чл. 102, ал. 3, т. 3 ЗРТ се дължат за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио- и телевизионна дейност и за спазване на заявения програмен продукт, концепция, профил и схема, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия или регистрация, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на лицензията. СЕМ не е задължен да следи на коя дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя дата спира излъчването. В случая заличаването е извършено служебно именно във връзка с осъществения надзор и непредставяне в срок на документите по чл. 112, ал. 2 ЗРТ. Предвид тези съображения, оспореният АУПДВ е законосъобразен във всички части и оспорването следва да бъде отхвърлено. В този смисъл е и последната практика на ВАС по подобни казуси / вж. решения на 5 чл. състави на ВАС по адм. дело 4421/2010 г., 9474/2010 г., 9709/2010 г. и др./. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,