Решение № 9675 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1389/2019 г.

Решение № 9675 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1389/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Бенев, чрез неговия пълномощник срещу решение № 7593/13.12.2018 г. по адм. дело № 2964/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №РД 30-798/2 от 01.02.2018 г. на председателя на ДА "ТО" за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР във вр. с чл. 19г, ал. 1, т. 1, т. 7 и ал. 2, чл. 19е, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗСРС, поради съкращаване на длъжността и поради отказ на държавния служител да заеме друга предложена му длъжност. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Държавна агенция "Технически операции", чрез процесуален представител в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба с доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящият състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед законосъобразно е прекратено служебното провоотношение на Бенев на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 5 ЗМВР и чл. 9 от Наредба № 8121 з - 311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР, тъй като заеманата от него длъжност агент IV-I степен в структурно звено "Техническо и ресурсно осигуряване" е съкратена с новоприетото длъжностно разписание, с което бройките, предвидени за длъжността, заемана от касатора, са намалени от 4 на 1, като последната е прехвърлена в дирекция "Балкан", а самото звено "Техническо и ресурсно осигуряване" е престанало да съществува. От доказателствата по делото, съдът е приел, че е изпълнено и второто условие за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 5 от ЗМВР, а именно на служителя да е предложена друга длъжност, която същият е отказал да заеме. От представеният по делото протокол № 31-1539/31.01.2018 г., ценен в съвкупност със заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза, съдът е достигнал до извода, че в дирекцията където е работел жалбоподателят, не е имало други, незаети вакантни длъжности за агент IV - I степен. Налице са свободни щатни бройки за длъжността в други дирекции на ДА "ТО" на територията на гр. София, но за същите се изисквала образователна степен, каквато жалбоподателя не притежава. При съобразяване изискванията за заемане на длъжността на Б. Бенев са предложени всички девет подходящи длъжности в други структурни звена на ДА "ТО", извън територията на гр. София, които с оглед на притежаваното от него образование - средно специално и приложените експертни решения на ТЕЛК, са преценени като съответни на професионалната му квалификация, здравословното състояние и обективната му способност да ги изпълнява и които служителят е отказал да заеме. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е фактическата констатация, че е налице реално съкращаване на длъжността, която е заемал жалбоподателя -агент IV- I степен в специализирано звено "Техническо и ресурсно осигуряване" в дирекция "Балкан" на ДА "Технически операции". В подкрепа на този извод на съда е представената по делото заповед № РД 30-595/29.01.2018 г. на председателя на ДА "Технически операции", с която е утвърдено ново длъжностно разписание в сила от 1.02.2018 г. /л. 4 от класифициран том/ и с което цялото структурно звено "Техническо и ресурсно осигуряване", където е работел жалбоподателя е закрито. Към дирекция "Балкан" е прехвърлена една щатна бройка на агент IV- I степен с изискване за заемане на длъжността -висше образование, образователна степен - бакалавър, каквото жалбоподателя не притежава. Изводите на съда, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя се подкрепят и от приетото по делото заключение на съдебно - икономическата експертиза, като съгласно експерта с новото длъжностно разписание цялото структурно звено "Техническо и ресурсно осигуряване" в дирекция "Б" при ДАТО е закрито и е налице съкращаване в дирекцията. След като длъжността, която е заемал служителя като нормативно определена позиция и система от функции е престанала да съществува, съгласно новото длъжностно разписание, изводът на съда за нейното реално съкращаване е правилен и обоснован от доказателствата по делото, а възраженията в касационната жалба за липсата на реалното й съкращаване са неоснователни и неподкрепени от писмените доказателства и заключението на вещото лице. За да може да бъде прекратено служебното правоотношение в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 5, следва да бъде изпълнено и императивно предписаното в ал. 5 на разпоредбата условие, а именно, служителят да откаже да заеме предложената му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща зе него. Настоящата инстанция приема, че е налице и втората кумулативна предпоставка - предлагане на касатора на длъжности, за чието заемане отговаря на изискванията по новата длъжностна характеристика. В съответствие с длъжностните характеристики и длъжностното и поименното разписание е изводът за липсата на друга вакантна длъжност с изисквания за заемане, на които Бенев е отговарял и би могла да му бъде предложена за заемане. Неоснователни са твърденията на касатора, че е неправилна преценката на съда за спазена процедура по издаването на заповедта. При прекратяване на служебното правоотношение на основанието, посочено в заповедта за органа по назначаването не съществува законово регламентирано задължение за връчване на новите длъжностни и поименни разписания/класифицирана информация в настоящия случай/, новите длъжностни характеристики и т. н. на лицето, чието правоотношение се прекратява. Видно от съдържанието на протокола за предлагане на други длъжности, Бенев е бил запознат с относимите към неговото правоотношение факти, срещу подпис. При тези доказателства, настоящият съдебен състав приема, че заеманата от Бенев длъжност е реално съкратена по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и че органът по назначаването е изпълнил вмененото му в ал. 5 на разпоредбата задължение да предложи на служителя подходяща за заемане свободни длъжности, които той е отказал. Позоваването в касационната жалба на издадени от органа по назначаването предходни заповеди е неоснователно и същите са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. На първо място заповед № RB202007 -001-05/18--35/31.03.2017 г. на председателя на ДАТО не е влязла в законна сила и по отношение на нея не се спори, че е налице висящ съдебен спор, както и че с определение № 61/2.11.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело С-71/2017 г. е спряно предварителното й изпълнение. Със заповед № РД 30 -6801 на председателя на ДАТО в изпълнение на влязлото в законна сила определение на ВАС е спряно изпълнението на посочената заповед, същата не е влязла в законна сила, поради което твърдението на жалбоподателя, че към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е заемал друга длъжност в ТД "ТО"- Плевен не кореспондира на представените доказателства. По отношение на заповед № РД 30 -7455/11.12.2017 г., с която е възложено на служителя да подпомага учебния процес, провеждан в дирекция "Научно - приложни дейности" към ДАТО не е налице промяна или преназначаване на служителя на друга длъжност, а задачите възложени му с нея са във връзка с заеманата -агент IV степен, с досега получавано основно и допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни задължения. С оглед на горното не може да бъде възприето твърдението в касационната жалба, че към момента на издаване на оспорената заповед е заемал друга длъжност. Що се касае до оплакването в касационната жалба, че предложените на касатора свободни длъжности не съответстват на неговото здравословно състояние в първоинстанционното съдебно производство и в настоящото не са ангажирани доказателства, че предложените длъжности не са съобразени с представените Експертни решения на ТЕЛК. Следва да бъде отбелязано, че в представената длъжностна характеристика за Специализирано звено "Техническо и ресурсно осигуряване", изпълняваните от жалбоподателя основни задължения не включват в своя обем, посочените противопоказания в представените Експертни решения на ТЕЛК, такива противопоказани условия на труд не се съдържат и в предложените на Бенев свободни длъжности, които са съобразени с посочените критерии. Обстоятелството, че предложените длъжности са извън територията на гр. София само по себе си не може да обуслови извод, че не са съобразени с неговото здравословно състояние. Следва да бъде отбелязано, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл срещу заповед № РД 30718/2 от 1.02.2018 г. на председателя на ДАТО, а в подадената първоначална жалба, касационната такава и отговора но ответника се сочи заповед с № РД 30798/2 от 01.02.2018 г. В представените по делото два броя копия на заповедта, цифрата е нечетлива и може да се приеме, както за 1 така и за 9, но настоящата инстанция намира, че съдът се е произнесъл срещу заповедта за която е сезиран, предвид нейното съдържание, издател, адресат и правни последици за жалбоподателя. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ДАТО следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение