Решение № 220 от 16.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 645/2019 г.

Решение № 220 от 16.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 645/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4171/09.05.2019 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от Г. Б. Д., чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 76 от 24.04.2019 г., с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 258638 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 23571/2016 г. по описа на Софийски районен съд. Навеждат се твърдения, че съдът не се е произнесъл по едно от заявените в молбата за отмяна основания, а именно, че молителят не е бил надлежно представляван от назначения му особен представител, поради пропуск на последния да извърши конкретно посочени процесуални действия, които молителят, като ответник в исковото производство, счита, че е следвало да бъдат извършени. Отговор на молбата по чл. 250 ГПК е депозиран от Гаранционния фонд. Поддържат се доводи за липса на предпоставките за допълване на решението и оставяне на молбата без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл. 250 ГПК е процесуално допустима, но по същество е неоснователна по следните съображения: На допълване подлежи това съдебно решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, с който съдът е бил сезиран. По реда на чл. 250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, дори такива да са налице. Чрез производство по допълване на решение не може да се изменят мотивите и диспозитива на постановеното решение, в какъвто смисъл са доводите и целта на молителя. Постановеното от ВКС, IІ т. о. решение не е непълно, защото със същото е прието, че не са налице сочените от молителя основания за отмяна на влязлото в сила решение, доколкото същият е бил надлежно представляван в производството от назначения му особен представител при спазване на всички законови предпоставки за назначаването на същия. Поради това, всички останали наведени твърдения, че назначеният особен представител е следвало да обжалва постановеното решение на първата инстанция поради погасяване на претендираното вземане по давност, респ. – да иска неговото допълване поради липса на произнасяне по релевираното възражение за изтекла давност, не са относими към производството по чл. 303 ГПК. Това е така, защото второто основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е налице, когато страната не е била надлежно представлявана, като това са всички случаи, в които страната е била лишена от защита поради нарушение на нормите, свързани с представителство от законен представител или пълномощник. Следователно, основният въпрос, по който Върховният касационен съд в производството по чл. 303, т. 5 ГПК се произнася по принцип и се е произнесъл в случая, е за наличието на предпоставките за постановяване на определение от 28.09.2016 г. по гр. д. № 23571/2016 г по описа на Софийски районен съд, с което е назначен особен представител на страната, а не за последиците от извършването или неизвършването от страна на последния на съответните процесуални действия в процеса, явяващо се извън компетентността на ВКС при произнасянето в производството по извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение на посоченото от самия молител в молбата за отмяна основание. С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение