Решение № 9209 от 17.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4147/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Райкова срещу решение 1249 от 26.02.2021 г. по адм.дело 4381 по описа за 2020 г. на Административен съд София град/АССГ/. С него по жалба на И. Кутевски е отменена негова заповед 8121 К-5775/15.04.2020 г. относно прекратено служебно правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закон за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с отхвърляне жалбата на лицето. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба И. Кутевски, чрез процесуален представител адвокат Стойчев, оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя доказателства, вкл. списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. АССГ е бил сезиран с жалба от И. Кутевски срещу заповед 8121 К-5775/15.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи. С нея, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на лицето за заеманата от него длъжност [длъжност] при Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, считано от 01.05.2020г. Решението за прекратяване на служебното правоотношение е взето въз основа на докладна записка от 07.04.2020г. , като предложението е мотивирано с издадена заповед от 01.04.2020 г. за утвърждаване на щат на СДВР, с която е закрит отдел Управление на собствеността и социални дейности и сектор Финансово осигуряване/УССД/, като са съкратени всички бройки и е създаден отдел Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности, с включени 5 сектора: Финансово осигуряване, Автотранспорт, Въоръжение, Административно стопанство, ремонт и строителство и Международна дейност, проекти и обществени поръчки. В предложението също така се сочи, че се съкратява една длъжност, тази заемана от жалбоподателят, и се създава нова длъжност- [длъжност]- ръководно ниво 6а, III младши ранг. Установено е от първоинстанционния съд, че с докладна записка от 31.01.2020г.,с която е направено предложение до министъра на вътрешните работи за промяна в щата на СДВР. Съществуващ до него момент отдел УССД е с 5 сектора с щатна численост 83 бройки. Наличен е и сектор Финансово осигуряване с 34 щатни бройки. Поради необходимост от добра координация между секторите , имащи общи задачи и общи цели, поради което предложението им е за обединяване в отдел Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности, както и за обединяване на сектор Административно стопанство и сектор Ремонт и строителство. По докладната записка щатните бройки от отдел УССД и сектор Финансово осигуряване общо са 117. Толкова са и щатните бройки общо в обединения отдел Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности. Въз основа на докладната записка и предложението е издадена Заповед 812К -5613/01.04.2020г. , с която е изменен щат на СДВР, като са съкратени 117 щатни бройки. Със същата заповед са включени нови 117 щатни бройки , за длъжностите в новосъздадения отдел. При тази фактическа обстановка по делото административният съд е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и тя не съответства на целта на закона. Въз основа на приет по делото колективен трудов договор- министъра може да прекрати трудов договор със служител при съкращаване на щата или намаляване обема на работа, след предварително съгласуване със Синдиката, в който лицето членува. Жалбоподателят е синдикален член, но съгласие от организацията в която членува, не е търсено. АССГ позовавайки се на решение от 09.03.2017г. по дело С-406/ 2015г. на СЕС, което е задължително за българските съдилища- закрилата при уволнение на работещите по трудово и служебно правоотношение следва да бъде еднаква. Освен това АССГ приема, че в случая е налице и нарушение на материалния закон- не се доказва реално съкращаване на длъжността. Извода на съда е, че не са налице и двете законови изисквания, а именно съкратената длъжност не фигурира като наименование в длъжностното разписание и като система от функции , задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент по делото е дали е реализиран съставът на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Според чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, на ЗОВСРББ, на ЗИНЗС или на ЗДипл.служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. За да е налице реално съкращаване на посоченото основание, следва да се установи, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в щатното разписание на съответната администрация и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика или ако длъжността е запазена е намален броя на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Следва да са налице двете изисквания, в условия на кумулативност, а именно: длъжността да е премахната в новото длъжностно разписание като нормативно определена позиция и да не фигурира в новото длъжностно разписание като система от функции, задължения и изисквания за заемането й, а ако продължава да съществува, следва да е намален броят на служителите, на които е възложено изпълнението на функциите на длъжността. Установяването на фактическите основания, обуславящи съкращаването на длъжността е в тежест на административния орган. Такова установяване по делото не е налице. Анализът на събрания доказателствен материал обосновава извода, че длъжността [длъжност] при СДВР- не е била реално съкратена , напротив същата е продължила да съществува като система от функции , задължения и изисквания; не е налице изменение на щатната численост . Следва да бъде споделен извода на АССГ, че при сравнителен анализ на длъжностните характеристики/на закритата и ново разкритата длъжност [длъжност]/- не е налице съществена промяна , както на изискванията за заемане , така и на системата от функции, задължения и изисквания. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касация следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК в размер на 600.00 лв., реално платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, и списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение