Решение № 767 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2011 г.

Решение № 767 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Васил Христов Милчев, от гр. Ловеч, против решение № 86/06.07.2011 г., постановено от Административен съд - Ловеч по адм. дело № 271/2010 г., с което е отхвърлено, като неоснователно, оспорването му срещу отказа на кмета на община - Ловеч, обективиран в писмо № УТ-691/10.11.2010 г., да върне трети екземпляр от проектна документация и всички документи, по заявление с вх. № УТ-46-90/20.06.2010 г. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответните страни - Кметът на Община Ловеч и Главният архитект на Община Ловеч, не се представляват, не са възразили и по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. По съществото си същата е и основателна. За да приеме този правен резултат, първоинстанционният съд, с оглед липсата на посочено правно основание в жалбата, е направил преценката, че е сезиран с искане за защита срещу неоснователно бездействие на кмета на община - Ловеч, уредено в глава ХV (чл. 256 и чл. 257) АПК. В тази връзка е изложил съображения, че предметът на защитата касае задължението на административния орган да извърши фактически действия, дължими по закон, т. е. такива по изпълнение на правомощията му. Създава се такова административно правоотношение, при което следва да е налице защитимо по закон субективно право, което да може да бъде реализирано пряко от административния орган, по силата на правна норма, без да е необходимо издаването на административен акт, а целеният правен резултат настъпва директно в правната сфера на гражданина, като субект в правоотношението. В случая чл. 5, ал. 5 ЗУТ не вменява задължение на кмета до извърши исканото от жалбоподателя фактическо действие - връщане на третия екземпляр на внесен за одобряване инвестиционен проект, няма такава норма и в ЗУТ. И след като процесното "невръщане", не представлява неизвършване на фактическо действие и липсва правна норма, която да задължава административния орган да върне на жалбоподателя третия екземпляр на проекта, оспорването е отхвърлено. Доводите на Милчев, че ще трябва да направи допълнителни разходи, за да представи проекта отново за одобряване, съдът е преценил като неоснователни и нямащи отношение към законосъобразността на обжалвания отказ. Решението е неправилно, следва да бъде отменено. Безспорни по делото са фактите, че с писмо № УТ-46-90/28.07.2010 г., органът по чл. 145 ЗУТ, се е произнесъл с мотивиран отказ, като е отказал съгласуването и одобряването на инвестиционен проект с доклад за съответствие на обект "Информационен център - надстрояване на сграда за обществено обслужване" в УПИ IV, кв. 256 по плана на ЦГЧ - Ловеч, както и че внесеният проект е върнат на заявителя в два екземпляра. Съдът е бил сезиран за проверка за законосъобразност на отказ за връщане на трети комплект проектна документация, заедно с оригинални придружаващи я документи (скица, доклад за съответствие и виза), обективиран в цитираното писмо, позован на разпоредбата на чл. 5, ал. 5 ЗУТ и чл. 13, т. 5 и 6 от Вътрешните правила за организация на административното обслужване в гр. Ловеч. Съгласно законовата норма, кметът на общината организира поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията им, архив на издадените строителни книжа по § 5, т. 36 ДР ЗУТ, регистър на всички решения за изработване на ПУП и на измененията им, на издадените разрешения за строеж и на въведените в експлоатация строежи. Разпоредбите на Вътрешните правила, (приложени по делото), пък сочат поредност на деловодни операции, свързани с изходящите документи от съставянето, до архивирането им: т. 5 - изпращане на документите по предназначение, т. 6 - съхранение на екземпляр от документите, до провеждане на процедурите по архивиране. При така визираните в отказа правни основания, се налага изводът за основателност на жалбата - задължението на кмета по организацията на архивиране, се отнася само и единствено за одобрените проекти и издадените строителни книжа, което е и законосъобразено, логично и оправдано, с цел запазване и съхранение на актовете, създали права, или отказали такива, издадени в изпълнение на правомощията на администрацията. По аргумент именно от посочената посочената норма - чл. 5, ал. 5 ЗУТ следва задължението за връщане на вносителя на неодобрените строителни книжа в цялост. Изводът за обратното, приет в решението, е резултат на стеснително тълкуване на нормата и не почива на точния й смисъл, след като в нея са посочени конкретно, по видове актовете, които подлежат на архивиране, а за останалите това не важи, поради което и те подлежат на връщане. По аналогия - този именно подход е възприет от законодателя и в ГПК, с изричните норми на чл. 129, ал. 3 и чл. 130, приложими субсидиарно и в административното производство по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК по отношение на нередовните жалби. Доводите на процесуалния представител на ответника в с. з. за сравняване, невъзможност за преснимане и пр. звучат несериозно, при условие, че констатираните пороци на проекта са изложени подробно в отказа, който е точно изходящ от общината административен акт, а на проверка, в случай че бъде отново внесен за одобрение (това естествено зависи от волята на страната), ще подлежи поправеният и попълненият с приложения проект, като при необходимост от сравнение, винаги може да се изиска и приложи и копие от предходния. Всичко казано дотук важи с още по-голяма сила и по отношение на задържаните в оригинал документи - скица, доклад за съответствие и виза, съпътстващи проекта. Вярно е, че жалбоподателят не е посочил в жалбата си правното основание, по силата на което претендира получаването на третия екземпляр на внесения проект, но претенцията му е ясна и обоснована с негативните за него последици. Не се споделя довода за ирелевантност на твърденията, че от една страна със задържането се препятства изпълнението на указанията, дадени в отказа за утвърждаване на проекта, а от друга - че действията на администрацията водят до ненужни и неоправдани допълнителни за жалбоподателя разходи, тъй като именно те определят наличието на правния му интерес да търси връщане на документацията. Вярно е, че не е налице пряко и явно формулирано задължение за фактическо действие - връщане и то се извлича от точния смисъл на чл. 5, ал. 5 ЗУТ, но не може да не се подчертае и явното - че липсва разпоредба, която да предоставя на кмета правото да задържи документацията. Изложеното дотук навежда на извода, че случаят касае неоснователно бездействие за връщане на представени по волята на вносителя проекти, което продължава и към настоящия момент и което поражда правният интерес на жалбоподателя да търси преустановяването му. С оглед така изложените съображения, решението, като неправилно, следва да бъде отменено, а вместо това са отмени незаконосъобразният отказ на кмета на община - Ловеч от 10.11.2010 г. и се задължи административният орган, в седмичен срок от получаване на настоящето, да удовлетвори искането на жалбоподателя за връщане на задържания без основание трети екземпляр от проектната документация, заедно с приложенията. По този начин, с изпълнение на разпореденото от настоящата инстанция, последиците ще настъпят в правната сфера на касатора, на който, при този изход на процеса, се следват и направените по делото разноски, претендирани своевременно и доказани до размера от 115 лв., (от които ДТ - 15 лв. и 100 лв. по договор за правна помощ пред АС - Ловеч). Пред настоящата инстанция няма данни да са направени разноски. Мотивиран така, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 257, ал. 2 АПК,