Решение № 4816 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6727/2015 г.

Решение № 4816 от 22.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6727/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на Р. "П. " - [община] против решение № 732/27.03.2015 г. по адм. дело № 3983/2014 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена негова Заповед № 647/27.11.2014 г. за изземване на имот частна общинска собственост, представляващ идеални части от ПИ с № 10135.2575.810, по КК на [населено място], кв. В. върху който в североизточната част е разположен временен обект павильон със застроена площ от 113. 68 кв. м. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Възразява се против извода на съда, че административния орган не е спазил разпоредбата на § 17, ал. 1 от ДР на на ЗУТ за издаване на заповеди за премахване на основание чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ. Посочва се, че ползването на повече от 10 години на павильона не дава права на ответника върху процесния имот предмет на изземване. Възразява се и против незачитането от страна на съда на доказателствената сила на АЧОС № 4426/29.05.2007 г., установяващ правото на собственост на общината върху имота. Към касационната жалба е представен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж на името на В. - М "О.. Ответната страна - Руси П. Р. в писмено становище - отговор на касационната жалба счита същата за неоснователна. Твърди, че безпорно е доказано ползването и владеенето на постройката на годно правно основание повече от 10 години, а от друга страна е представен договор за наем и акт за узаконяване, които са издадени от общинската администрация и установяват основанието на което ползва имота. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество дава мотивирано заключение за основателност на касационните възражения. Според прокурора, първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че АЧОС като официален документ има обвързваща материална доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства, докато не бъде отменен по съдебен ред. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не се е съобразил, че се касае до временна постройка, която следва да се събори от ползвателя след изтичане на срока на ползването им. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С атакуваното съдебно решение АС – В. е отменил като незаконосъобразна Заповед № 647/27.11.2014 година, издадена от Кмета на Р. "П. "- [община], на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, с която е наредено да се изземе от лицето Руси П. Р. общински имот - идеални части от поземлен имот с № 10135.2575.810, находящ се в в кв. В., гр. В., представляващ частна общинска собственост. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с приложимия материален закон – чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Приел е още, че административният орган е длъжен да докаже наличието на предпоставките на цитирания текст от ЗОС. Н. е извода, че Р. владее постройката на правно основание повече от 10 години и е предявил иск за придобиването и по давност. От друга страна съдът е приел, че владеенето на постройката, не води автоматично до извода, че Р. владее и мястото под тази постройка, а също така, че се изземват неупоменато количество идеални части от имота. Общината според съда е следвало да приложи разпоредбата на § 17, ал. 1 от ДР на ЗУТ, според който след възникване на инвестиционно намерение за реализиране на предвижданията по подробния устройствен план временните строежи се премахват по реда на чл. 195 и сл. от ЗУТ. При постановяване на своето решение, съдът е приел, че административния орган не е спазил посочените разпоредби и е постановил един незаконосъобразен акт. Правомерното прилагане на административната защита на общинската собственост по реда на чл. 65 от ЗОС, предполага установяване на предпоставките в ЗОС. Р. е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. При анализа на първата хипотеза от тази законова разпоредба следва извода, че административното производство по изземване на имоти предполага комулативно наличието на три предпоставки - имот общинска собственост, лице което го владее или държи и липса на основание за държането и владението. В тази връзка, изследването на факта от хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС – имотът да е общинска собственост, предполага липсата на спор между страните относно декларираните в АОС права на съответната община - спор по делото относно този факт не е налице. От установеното по делото е видно, че предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС при издаването на оспорения административен акт са били налице - целия имот е общинска собственост (АОС № 4426/29.05.2007 г.), част от него се владее от лице без основание. Ответникът по касационната жалба не спори, че той е собственик единствено на павильона, но не и на земята под него. Видно от приложения Акт за узаконяване № 162 от 06.08.1999 г. Руси Р. е узаконил съществуването на павильона (бистро)със застроена площ 113. 68 кв. м. в имот № 423, кв. 10 по плана на кв. В. по реда на чл. 231 б във връзка с § 120, ал. 4 от ППЗТСУ(отм). Изводът на първоинстанционния съд, че Р. владее имота на годно правно основание се мотивира с акта за узаконяване на постройката № 162/06.08.1999 г. и с договора за наем( не приложен като доказателство но цитиран от съда) по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ(отм. ДВ. бр. 6/1998 г.) се явява необоснован. Според последната редакция на тази разпоредба, по изключения, във връзка с временни нужди гл. архитект на общината може да разреши на незастроени терени да се изграждат временни постройки със съгласието на собственика на имота при специална процедура. Тази процедура по отношение на ответника по касационната жалба не е била налице. От отразеното в акта за узаконяване(л. 38) е видно, че той е закупил павильона от К. А. - Е. и се касае до временен обект без траен градоустройствен статут. Основния спорен въпрос в хода на процеса е спора за земята върху който е разположен временния обект - павильон придобит от Р. - владее ли се на законно основание от ответника по касационната жалба и с оглед на това налице ли са предпоставките за иземване на имота по раде на чл. 65 от ЗОбС. Доказателства относно правото на ползване на общинския имот от Руси Р. не са налице. Актът за узаконяване не дава право на собственика на постройката да ползва земята, не се установява и наличието на право на строеж т. е. липсват доказателства относно ползването на общинския имот от ответника по касационната жалба. Липсват каквито и да е данни ответника по касационната жалба след закупуване на павильона да е правил искане до Общината за уреждане на ползването на земята върху която е поставен и изграден закупения от него павильон. В тази връзка основателен се явава доводът на касатора за необоснованост на обжалваното решение. Изводите на първо инстанционния съд не почиват на установеното по делото, а са и взаимно противоречиви - приема се, че Р. владее постройката( за което няма спор по делото ) на годно правно основание повече от 10 години, а от друга страна се приема, че това не води автоматично до владение на земята под нея, което е всъщност е и предмета на делото - ползва ли се или не без правно основание общински имот. Неправилен е и извода на на съда, че изцяло в тежест на касатора е да докаже наличието на правно основание за ползване на процесната част от имота от Р.. По силата на чл. 170 от АПК, административния орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания посочени от него и изпълнението на законовите изисквания при издаване на административиня акт, което е и сторил - представил е акт за общинска собственост, отправили е покани до Р. с оглед установяване на начина на ползване на имота. В хода на процеса на ответника е била предоставена възможност за доказване на твърденията си в жалбата и опровергаване на фактическите основания за издаване на обжалвания административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 3 от АПК страните са длъжни да съдействат за установяване на истината. Липсата на процесуална активност не е в полза на жалбоподателя, а против тезата му за владение и ползване на частта от общинския имот на годно правно основание. Доводите, че Р. владее постройката повече от 10 години и е предявил иск за придобиването и по давност са неотносими към спора. Както се посочи по-горе в мотивите за да се осъществи състава на чл. 65, ал. 1, предложение първо от ЗОС е необходимо да е установено по делото, че имотът е общинска собственост, че се държи от друго лице и че това лице няма основание да извършва тези фактически действия по държане на имота. Всякакви други въпроси са неотносими и тяхното изследване е ирелевантно за преценката на законосъобразността на акт с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Неоснователни са и възраженията за прилагане на разпоредбата на чл. § 17, ал. 1 от Д Р на ЗУТ, тъй като предмет на заповедта е изземване на общински имот, който се владее без правно основание. В случая липсват данни за спазване на процедурата по разрешение и ползване и поставяне на временния обект по реда на ЗУТ, по отношение на Р.. Що се касае възраженията, че имотът който се изземва не е индивидуализиран същите са неоснователни. Видно от оспорената Заповед № 647 от 27.11.2014 г. в първата разпоредителна част конкретно е описана частта от имот с идентификатор № 10135.2575.810 собственост на общината и върху която част е поставен павильона собственост на ответника по касационната жалба. Индивидуализация на имота е направена и в приложените: констативен акт, скици и графична ситуация на павильона - установено е че целия имот е общинска собственост и се изземва частта върху която е поставен павильона. Доводите, че идеалните части дават право на собственост върху всяка една част от веща имат значение когато се касае до съсобствен имот, а в този случай спор относно собствеността на целия имот не е налице. Неоснователни са и доводите за прекратяване на делото поради липса на предмет, поради факта, че обжалваната заповед е изпълнена предварително. Предварителното изпълнение е вид обезпечителна мярка, която може да се вземе с оглед обезпечаване на изпълнението на акта. Разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение, е самостоятелен акт и независим от законосъобразността или не на оспорения административен акт. По изложените съображения решението като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго по същество на делото, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение