Решение № 405 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9416/2014 г.
ВАСVI отделение14.01.2015 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3648 от 30.05.2014 г. по адм. дело № 11879/2013 г. на Административен съд - София град и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 405 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9416/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ-София град срещу решение № 3648 от 30.05.2014 г. по адм. дело № 11879/2013 г. на Административен съд - София-град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Между страните няма спор по фактите. Спорът между страните е правен и е по приложението на чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и в частност по въпроса допустимо ли е определянето на осигурителен доход въз основа на фишове за изплатени трудови възнаграждения, когато липсват и не са предадени за съхранение изплащателните ведомости за съответния период от време. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София-град е отменил по жалба на Владимир Кирилов Илков решение № РО-835 от 12.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София град и потвърдените с него разпореждане № 5101056861/2 от 10.05.2013 г. и разпореждане № 5101056861 510105/67 от 20.08.2013 г., и двете на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - София град. За да постанови този резултат съдът е приел, че от съвкупната преценка на всички доказателства по делото се установява по несъмнен начин размерът на осигурителния доход на Владимир Кирилов Илков, тъй като са налице авансови разплащателни ведомости по смисъла на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), както и други документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 НПОС, съдържащи данни за осигурителния доход на Владимир Кирилов Илков, още повече че върху същия реално са били внесени осигурителните вноски. Така постановеното съдебно решение е необосновано. В касационната жалба се навежда довод, че фишовете за работна заплата не са първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството, каквито са ведомостите за заплати и не са документи по смисъла на чл. 40, ал. 3 от НПОС въз основа на които да се издават документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. Според касационният жалбоподател фишовете за заплати, въз основа на които е издаден документ за осигурителен доход на Владимир Кирилов Илков, не представляват автентични документи, с които може да се установи осигурителен доход по смисъла на чл. 40, ал. 5 от НПОС, тъй като не било установено от кого изхождат, нямали подпис на издател, нито печат. Касаторът счита, че длъжностното лице в "ЗУМК КРЕМИКОВЦИ" АД е издало в нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 НПОС удостоверение обр. УП-2 с осигурителен доход на Владимир Кирилов Илков за периода от 01.01.2000 г. - 31.05.2005 г., тъй като не са налични към момента на издаването му и не са съхранени при осигурителя разплащателните ведомости за процесния период, представляващи първична отчетна документация. нещо повече - самите фишове не са представени пред съда с оглед придобиване на непосредствено впечатление и запознаване със съдържанието им с оглед зачитане или оборване на тяхната доказателствена сила. Този довод е основателен. В развилото се пред Административен съд - София град съдебно производство акцентът е поставен върху спор за истинността на удостоверение обр. УП-2 изх. № М-448 от 13.05.2008 г. на "ЗУМК КРЕМИКОВЦИ" АД в частта на удостоверения с него осигурителен доход на Владимир Кирилов Илков за времето от 01.01.2000 г. до 31.05.2005 г. и удостоверение обр. УП-2 изх. № 451 от 15.05.2008 г. в частта на удостоверения с него осигурителен доход на същото лице за същото време от 01.01.2000 г. до 31.05.2005 г. (това удостоверение се намира на л. 32-34 от делото на АССГ и от съдържанието му е видно, че то удостоверява осигурителен доход на Владимир Кирилов Илков за времето от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. с ръкописна поправка на последната дата на "30.6.99"). Становището на директора на ТП на НОИ в този спор е, че за периода 01.01.2000 г. - 31.05.2005 г. няма изплащателни ведомости, а според чл. 40, ал. 2 и 3 НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец, и тези документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Липсата на изплащателни ведомости и други разходооправдателни документи означава невъзможност да се издаде удостоверение обр. УП- 2, което е единственият документ, доказващ осигурителен доход. С Констативен протокол вх. № 11 от 26.11.2012 г. било установено, че: а) "ЗУМК КРЕМИКОВЦИ" АД съхранява ведомости за работни заплати за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. и от 01.06.2005 г. до 31.12.2005 г.; б) липсват ведомости за окончателно изплатени работни заплати за периода 01.01.2000 г. - 31.05.2005 г.; в) налични са само авансовите ведомости от 01.09.2000 г.; г) удостоверение обр. УП-2 изх. № 451 от 15.05.2008 г., с което "ЗУМК КРЕМИКОВЦИ" АД удостоверява осигурителен доход на Владимир Кирилов Илков за времето от 01.01.1997 г. до 31.03.2007 г., в което се включва и периода с липсващи ведомости 01.01.2000 г. - 31.05.2005 г. е било издадено в частта за този период въз основа на представени от лицето фишове за работни заплати. В съдебно заседание на 14.03.2014 г. е разпитана като свидетел Елена Димитрова Бонева, която е заявила, че: а) е счетоводител в "ЗУМК" АД от края на 2006 г. до момента; б) тя изготвя удостоверенията по повод пенсиониране на работници на "ЗУМК" АД и "ЗУМК КРЕМИКОВЦИ" АД, с което дружество има граждански договор; в) поради това тя е изготвила удостоверение УП-2 за пенсиониране на Владимир Илков, когото си спомня като шлосер-фрезист; г) за периода 2000 г. - 2005 г. в "ЗУМК КРЕМИКОВЦИ" АД има само авансови ведомости, но няма окончателни разплащателни ведомости; д) за този период 2000 г. - 2005 г. е била направена ревизия от НОИ и има ревизионен акт, в който пише, че предприятието изплаща само аванси и осигурителните вноски са правени само върху аванси; е) "за този период специално на Владо е направено УП въз основа на фишовете, които той е представил с разрешение на собственика Стефанов и директора Иванов" ж) въпреки че тези фишове нямали подпис и печат на лицето, което ги е изготвило, тя е създала ведомост "само за Владо" за да бъдат внесени дължимите осигурителни вноски. Въз основа на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО осигурителят "ЗУМК КРЕМИКОВЦИ" АД е подал декларация, въз основа на която са били коригирани данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Владимир Кирилов Илков и с новоиздадени от него удостоверения обр. УП-2 изх. № 110 от 29.11.2012 г. и обр. УП-2 № М 45 от 29.11.2012 г. е удостоверил осигурителен доход за спорния период в съответствие с правилото по чл. 40, ал. 7 НПОС, което се прилага в случаите на липсващи данни за осигурителния доход за определен период. При тези данни с решение № РО-835 от 12.11.2013 г. директорът на ТП на НОИ - София град е приел, че осигурителният доход на Владимир Кирилов Илков за времето от 01.01.2000 г. до 31.05.2005 г. правилно е определен по правилото на чл. 40, ал. 7 НПОС, а "исканията на жалбоподателя за изчисляване на индивидуалния коефициент и на обусловения от този коефициент по-висок размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, се явяват неоснователни, защото жалбоподателят се позовава на осигурителен доход, отразен във фишове за заплати (които) не са представени по административната преписка и самият жалбоподател твърди, че не разполага с тях". Освен това тези "фишове за заплати, въз основа на които са били неправилно изготвени удостоверенията за осигурителен доход при пенсионирането, не са официални писмени документи за установяване на осигурителен доход и евентуалното им представяне не може да послужи като годно средство за изменение на размера на пенсията". Върховният административен съд, шесто отделение, е имал възможност да изрази становище за характера и значението на фишовете за заплати в хипотезата на чл. 40, ал. 5 НПОС (реш. № 12127 от 19.10.2010 г. по адм. д. № 3907/2010 г., реш. № 5521 от 17.04.2012 г. по адм. д. № 14504/2011 г., реш. № 645 от 15.01.2013 г. по адм. д. № 11958/2012 г. и др.), но във всичките тези случаи обсъжданите фишове за заплати са били част от доказателствата по делото, т. е. били са налични по делото. А в процесния случай твърдяните фишове за заплати липсват. Нещо повече - те вероятно (вече) не съществуват. Според показанията на свидетелката Елена Димитрова Бонева тя е изготвила ведомост "само за Владо". Но и тази ведомост не се намира по делото. Съдът не е изяснил чрез разпита на свидетелката как са били изплащани работните заплати в "ЗУМК КРЕМИКОВЦИ" АД - лично по ведомост срещу подпис или срещу разписка или пък чрез превод на заплатата на влог в посочена от работника или служителя банка (чл. 270, ал. 3 КТ). Не е изяснил въпроса как е било изпълнявано в "ЗУМК КРЕМИКОВЦИ" АД правилото по чл. 128, т. 3 от Кодекса на труда (КТ), според което работодателят е длъжен да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Общоизвестна е обичайната за България практика работниците и служителите да бъдат информирани писмено от работодателя (чрез т. нар. фишове за заплати) за начислените им трудови възнаграждения, направените от тях вноски и удръжки и за преведената по банков път сума, но АССГ не е задал въпрос на свидетелката дали тази обичайна практика е прилагана и в "ЗУМК КРЕМИКОВЦИ" АД. Не е предприел необходимите процесуални действия за пълното изясняване на твърдението, направено от Владимир Илков с общата жалба на л. 218 от делото, адресирана до директора на НАП, че "в периода 1997 г. - 2005 г., въпреки че е получавал висока заплата е осигуряван на минималната работна заплата" и че "по справка от НОИ не са му внесени осигурителни вноски за 8 месеца". Административен съд - София град не е обсъдил намиращите се по делото справки за осигурителен стаж и осигурителен доход, част от които касаят и процесния период от 01.01.2000 г. до 31.05.2005 г. (от л. 174 до л. 205 вкл.). Според чл. 40, ал. 2 НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, както и с документ по утвърден образец. Според т. 2 от заключението на вещото лице Румен Цветанов Върбанов данните за осигурителен доход в удостоверение обр. УП-2 изх. № 451 от 15.05.2008 г. и № 488 от 31.05.2008 г. съответстват на данните от персоналния регистър на НОИ към 05.12.2009 г., но впоследствие тези данни са коригирани по задължителните предписания, дадени от контролния орган на НОИ във връзка с проверка, извършена в периода 11.10.2012 г. - 26.11.2012 г. Корекцията е разпоредена без участие на Владимир Кирилов Илков в проверката, завършила с констатации и задължителни предписания. Това налага да бъде изискана като доказателство по делото цялата преписка (или заверен препис от нея), по която са били издадени задължителните предписания. Необходимо е да бъдат изискани и данните в наличните авансови ведомости за размерите на помесечно начисляваните на Владимир Кирилов Илков аванси през процесния период от 01.01.2000 г. до 31.05.2005 г. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради необоснованост и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да събере посочените по-горе в тези мотиви доказателства и изясни поставените въпроси. На основание чл. 226, ал. 3 АПК с новия съдебен акт съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 6 КСО
- чл. 40, ал. 5 НПОС