Решение № 11157 от 6.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ни-Ка Инженеринг ЕООД - гр. София, подадена чрез управителя П. Кацаров срещу Решение 7359/07.12.2021 г., постановено по адм. дело 9059/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-22221220006062-091-001/19.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1154/30.07.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, с който са установени допълнително задължения за данък върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност общо в размер на 16 977,55 лв. и лихви за забава общо в размер на 1 739,63 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на реални доставки на услуги с доводи, че са направени в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Иска се отмяната на решението заедно с отмяната на РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" София, чрез процесуален представител гл. юрк. Данаилова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила оспореното решение, както и да се присъдят разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) Р-22221220006062-091-001/19.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1154/30.07.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, с който на Ни-Ка Инженеринг ЕООД са установени допълнително задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС общо в размер на 16 977,55 лв. и лихви за забава общо в размер на 1 739,63 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от Адзиенда Финикс ЕООД. За да отхвърли жалбата на Ни-Ка Инженеринг ЕООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд на първо место е посочил, че данъкът по издадените от Адзиенда Финикс ЕООД три фактури е приет за начислен неправомерно от издателя, поради липса на доказателства за реално извършени доставки на услуги. Приел е, че в хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди Ни-Ка Инженеринг ЕООД е изпълнявало строително-монтажни работи на обект "Шоурум", гр.София, бул.Симеоновско шосе 120А, стопанисван от Креспа АД, като за същия период ревизираното лице няма сключени трудови договори, няма собствени обекти и активи. За доказване реалността на доставките по трите фактури, издадени от Адзиенда Финикс ЕООД в хода на ревизията са представени следните документи: фактури с предмет СМР услуги, договор за възлагане на строително монтажни работи /СМР/ от 27.02.2020 г., сключен между ревизираното лице Ни-Ка Инженеринг ЕООД в качеството му на възложител и Адзиенда Финикс ЕООД в качеството му на изпълнител, с предмет "извършване на СМР на обект "Шоурум", гр.София, бул.Симеоновско шосе 120А и количествено-стойности сметки, от които се установяват видове работи, както и техните цени. Съдът е приел, че тези доказателства не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките по спорните фактури. Изцяло е споделил доводите на органите по приходите, че услугите, предмет на доставка по спорните фактури различни СМР ("направа на парапет от гк", "обличане на метални колони с гк", "монтаж на лед профил", "полагане на кабели" и др.) предполагат изпълнителят да разполага с необходимите материали, вложени при изпълнението на работата, оборудване, както и наети по трудови или граждански договори лица, а в конкретния случай, не били ангажирани доказателства доставчика да е разполагал с лица, които имат специфични умения за реализирането на подобен вид услуги. Не било установено и превъзлагането на работите по сключения договор на следващ подизпълнител. На следващо място, съдът е посочил, че липсата на данни за закупуването и транспортирането на вложените материали, данни за лицата приели и предали изпълнените услуги, преценени в съвкупност с липсата на кадрова обезпеченост на доставчика обоснова извод за недоказани реални доставки на услуги. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Мотивите на първоинстанционният съд, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно, доколкото реалността на доставките на СМР услуги не е доказана, не се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено, че в хода на ревизията за доказване реалността на доставките към всяка от трите броя фактури за СМР услуги е представен договор за възлагане на строително монтажни работи от 27.02.2020 г., сключен между ревизираното лице Ни-Ка Инженеринг ЕООД в качеството му на възложител и Адзиенда Финикс ЕООД в качеството му на изпълнител, с предмет "извършване на СМР на обект "Шоурум", гр.София, бул.Симеоновско шосе 120А и двустранно подписани количествено стойностни сметки, от които се установяват видове работи, мерна единица, единична и обща цена на извършените работи. Представени са и месечни оборотни ведомости, банкови извлечения за извършени плащания, извлечения от счетоводни сметки. Установени са и конкретно извършените работи, за предмета на които няма спор с издателите на РА. Установена е и последващата реализация на доставките към възложител на РЛ - Креспа АД, което стопанисва обекта "Шоурум", гр.София, бул.Симеоновско шосе 120А. Отделно от изложеното, в хода на ревизията е установено, че при проверка в дневниците за покупки на доставчика Адзиенда Финикс ЕООД са декларирани покупки с предмет съгласно договор и покупка на бетон от Старлайн Ефендиби ЕООД, които по време съвпадат с доставките към РЛ. С оглед това, обратно на приетото от първоинстанционния съд по делото още в хода на ревизията е установено превъзлагане на услугите от Адзиенда Финикс ЕООД на подизпълнител Старлайн Ефендиби ЕООД. Предходния доставчик не е търсен от органите по приходите, поради което извода на органите по приходите, възприета и от първоинстанционния съд, че прекия доставчик не е могъл да извърши реално доставките по трите фактури е необоснован. Наред с изложеното, отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесиите фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит, поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Действително, СЕС многократно е подчертавал, че установяването на обективното извършване на съответната доставка е дължимо от националния орган, който следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална сделка. Не на последно място следва да се посочи, че в контекста на европейската съдебна практика при наличието на резултата от извършеното, предмет на фактурите съгласно договорите и протоколите между дружеството жалбоподател и доставчиците, отказът на данъчен кредит следва единствено в случай, че доставките са елемент от данъчна измама. В случая, нито има твърдения за обективни факти, сочещи данъчна измама, нито са събрани доказателства в тази насока. При доказано осъществяване на доставките и предвид липсата на доказателства, че сделката е част от данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, неправилно съдът е приел, че процесиите фактури не удостоверяват реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което постановения отказ за признаване на данъчен кредит по тях е незаконосъобразен. Въз основа на всички събрани доказателства, преценени в поотделно и в съвкупност, настоящия състав на Върховен административен съд, счита, че незаконосъобразно с РА на Ни-Ка Инженеринг ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 16 977, 55 лв. и лихви за забава общо в размер на 1 739, 63 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от Адзиенда Финикс ЕООД, а като е достигнал до други изводи Административен съд София град е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което РА се отмени. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавни такси за двете инстанции в общ размер на 200 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение