Решение № 11606 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващи на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна срещу Решение 7139 от 26.06.2025г. на Административен съд Варна по административно дело 464/2025 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ЗТД-2000-575/32-1066183 от 05.11.2024 г., издадена от с.д. директора на ТД Митница Варна. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за значението на размера на дължимия акциз и на момента на издаване на административния акт за преценката за съответствието му с целта на закона. Позовава се на високата обществена опасност на нарушенията по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Лайт СелекшънЕООД, ЕИК 207405583, не взема становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред административния съд заповед по отношение на Лайт СелекшънЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до него за стопанисвания от дружеството магазин находящ се в гр.Варна на [улица]за срок от един месец. Административният акт е мотивиран с факта на наказването на търговеца с лишаване от право да упражнява търговска дейност в същия обект на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС за нарушение по чл. 123, ал. 6 ЗАДС /посочено е наказателното постановление за налагане на административно наказание/. С първоинстанционното решение е отменена ЗНПАМ. По установяванията на първостепенния съд жалбоподателят е санкциониран с наказателно постановление (НП) BG2024/2000-208/НП от 5.11.2024 г. , с което на основание чл. 123, ал.2 , чл. 124а, ал.1 и чл. 124, ал.1 от ЗАДС е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 1205,24 лв., отнети са в полза на държавата стоките предмет на нарушението и е наложено административно наказание лишаване от правото да упражнява дейност в обекта, където е установено нарушението посочения магазин в гр.Варна за срок от 1 месец. Деянието е описано в НП като държане в посочения търговски обект на акцизни стоки : 23 бутилки високоалкохолни напитки без бандерол, когато такъв е задължителен и 529 бутилки високоалкохолни напитки с български акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност, несъответстващи на Заповед ЗМФ-781/14.09.2021 г. на министъра на финансите общо 552 броя бутилки с високоалкохолни напитки от различен вид, търговска марка и вместимост, с което е осъществен състава на адм. нарушение по чл. 123, ал.2 от ЗАДС. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Съдът е отрекъл в производството по издаването на индивидуалния административен акт да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. С позоваване на относимите разпоредби на чл. 124б, ал. 1 във вр. с чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС съдът е обосновал съответствието на акта са материалния закон. Определил е издаването на заповедта като проява на обвързана компетентност. Отмяната на утежняващия административен акт е мотивирана с несъответствието му с целта на закона и нарушаването на принципа non bis in idem. Позовал се е на задължителната сила на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-97/21. Така е обосновал и противоречието на ЗНПАМ с правилото на чл. 6, ал. 5 АПК. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. В хипотезата на чл. 124б, ал. 1 от ЗДДС юридически факт пораждащ правомощието на началника на митническото учреждение или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е налагането на наказание по чл. 124а от закона. С разпоредбата, която е адрес на препращането, се предвижда налагане на кумулативно наказание лишаване от права за изчерпателно изброени нарушения, включително и тези по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС. Възприемайки налагането на наказания за извършеното нарушение по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, като източник на правомощието си по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, ответникът по касация в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването и забраната на достъпа до търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Основателно първоинстанционният съд е определил заповедта като съответстваща на изискванията за форма. Фактическо основание за налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС е налагането на наказания за определени административни нарушения и твърдения за тези именно факти се съдържат в обстоятелствената част на административния акт. Основателно съдът се е позовал на мотивите на решението на СЕС по дело С-97/21. Без да има тъждество в отнесения пред него спор и този по главното производство от делото на Съда, допустимо е позоваването на мотивите на това решение, за да се обоснове съответстващо на правото на Съюза тълкуване на вътрешната правна норма или ако такова тълкуване се окаже невъзможно да остане неприложена вътрешната правна норма. По припомнените в т. 38 от цитираното решение на Съда критерии процедурата за налагане на конкретните ПАМ е с наказателноправен характер. Макар по критериите на националното ни право мерките да са квалифицирани като административни, те наред с превантивната преследват и репресивна цел, а тежестта на мерките е съществена, тъй като засягат правната сфера на адресата за продължителен период от време без възможност за индивидуализиране и то след като той е лишен и от право да упражнява търговска дейност б обекта на нарушението (чл. 124а, ал. 13 АДС). Затова и "... разглежданите в главното производство мерки трябва да се квалифицират като санкции с наказателноправен характер, би следвало да се приеме, че кумулирането на тези санкции води до ограничаване на основното право, гарантирано в член 50 от Хартата. " (вж. т. 49 от решението на Съда по дело С-97/21). В същото време от цитираната разпоредба на Хартата следва, че "... не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. " (пак в решението на Съда по дело С-97/21). Споделят се мотивите на административния съд, че както в ЗДДС, така и в ЗАДС, кумулирането на двете мерки (ПАМ и адм. наказание) е уредено да става безусловно и автоматично по смисъла на т. 54 и т.55 от посоченото решение на СЕС, а освен това по същият начин не е гарантирано спазването на принципа за пропорционалност според изискванията посочени в т.56 и т.57 от решението. Верен е направеният извод, че доколкото акцизът също представлява вид данък, то кумулативното налагане на принудителна административна мярка и на административно наказание е несъразмерно на тежестта на нарушението, поради което прилагането с обжалваната заповед на процесната ПАМ се явява в противоречие с принципа за съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение