Решение № 247 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5438/2007 г.

Решение № 247 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5438/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Т. от гр. С. срещу въззивно решение от 12.05.2006 г. по гр. д. № 3525/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 27.06.2005 г. по гр. д. № 10571/2004 г. на Софийски районен съд, с което е допусната съдебна делба на апартамент № 78, находящ се в гр. С., район "Подуяне", ж.к. "Хаджи Димитър", ул. ". бл. 27, вх. Д, ет. 2, заедно с мазе № 12 и 1,127% ид.ч. от общите части на сградата и 6% ид.ч. от правото на строеж между А. А. М. и М. Т. Т. при равни части - по 1/2 ид.ч. за всеки един от съделителите. Поддържа се, че решението е нищожно, недопустимо и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" ГПК (отм.). В писмените бележки назначеният по реда на чл. 26, ал. 1 ЗПП пълномощник на жалбоподателката - адв. П. К. изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно. Ответникът по касационната жалба А. А. М. изразява становище за оставяне в сила решението като правилно. Претендира разноски за касационното производство. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г. о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Производството по делото е делбено, във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд, с което е допусната съдебна делба на съсобствения между страните недвижим имот, при равни части. За да допусне делбата при посочените части съдът е приел за установено, че е налице съсобственост, като правата на жалбоподателката в обем на 1/2 ид.ч. произтичат от прекратената с развода през 2003 г. съпружеска имуществена общност, а на ответника по наследствено правоприемство от баща му А. А. М., поч. на 5.06.2004 г., също в обем на 1/2 ид.ч. По предявеният от А. А. М. иск за делба на недвижимия имот, М. Т. Т. е възразила, че делбата му е недопустима, тъй като с влязло в сила решение по бракоразводното дело с наследодателя на ищеца правото на ползване върху жилището е предоставено само на нея. Поддържала е, че съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) влязлото в сила решение е задължително за ищеца, като наследник на бившия й съпруг А. Въззивният съд е приел, че недвижимия имот - апартамент в гр. С. е придобит по време на брака на А. М. и М. Т. и с прекратяването на брака без дяловата имуществена общност на съпрузите е прекратена, като правата в последната са равни. След смъртта на А. М. през 2004 г. правата в съсобствеността в обем на 1/2 ид.ч. са наследени от сина му А. М. По отношение възражението на жалбоподателката, че с бракоразводното решение правото на ползване върху апартамента е предоставено на нея и делбата е недопустима, съдът е приел, че решението е непротивопоставимо на съсобственика желаещ да упражни правото си на делба на съсобствения имот по реда на чл. 34, ал. 1 ЗС. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Данните по делото сочат, че делбения апартамент е придобит по време на брака на жалбоподателката и А. М. през 1970 г. Бракът е прекратен поради развод и с решението по брачното дело ползването на процесния имот - семейното жилище е предоставено на жалбоподателката, решението в тази част е влязло в сила на 10.10.2003 г. На 5.06.2004 г. е починал А. М. и е оставил за единствен наследник сина си А. М. При тези фактически данни изводът на решаващия съд, че е налице съсобственост между страните по делото върху недвижимия имот, предмет на иска за делба при равни части е правилен. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че решението е нищожно, тъй като съдът не зачел силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по брачния съд, с което й е предоставено правото на ползване върху процесния недвижим имот. При безспорно установените факти по делото, чиито правни последици са квалифицирани правилно, направените изводи за действието и последиците навлязлото в сила съдебно решение на брачния съд по отношение на спорните правоотношения и страните не са в противоречие с чл. 220 ГПК. С решението по чл. 107 СК брачният съд, който допуска развода, се произнася само за ползване на семейното жилище от единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, т. е. това решение не засяга въпроса за правото на собственост, докато в производството за делба с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.) съдът признава наличието на съсобственост, носителите на правото и притежавания от тях обем права или липсата на твърдяната съсобственост. Решението на брачния съд по чл. 107 СК, което предхожда делбата, не е задължително за делбения съд при разрешаването на въпросите по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.), поради което като е допуснал делбата на съсобствения между страните апартамент въззивният съд не е нарушил разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.). Изводът, че недвижимия имот е съсобствен между страните по делото, при равни права и подлежи на делба е правилен. С оглед изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице релевираните в касационната жалба нарушения на закона и не е налице основание за касиране на решението. При този изход на делото и на основание чл. 64 ГПК (отм.) жалбоподателката следва да заплати на ответника по касационната жалба направените разноски за настоящото производство в размер на 300 лв.- адвокатско възнаграждение за адв. Ст. Ботев. Водим от горното и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, III г. о.