Решение № 2245 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12512/2008 г.

Решение № 2245 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12512/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Прайсуотърхаус Купърс България" ЕООД - гр. София срещу решение от 10.06.2008 г., постановено по адм. д. № 4809/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "а" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 112/29.03.2006 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция "Големи данъкоплатци" - гр. София, потвърден с решение № 1854/29.08.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за начислените лихви по чл. 144, ал. 2, т. 3 ДПК (отм.) в общ размер на 231 200 лв. за несвоевременно доказване на основания за прилагане на СИДДО между България и Холандия за доходи, реализирани през 2000 г., 2001 г. и 2002 г. Релевира се оплакване за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна и отмяна на ревизионния акт. Ответникът дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Гецова счита, че обжалваното решение е недопустимо по подробни съображения, изложени в представените писмени бележки с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба поради правилност на решението, тъй като лихвите са начислени върху доходи, платени при източника по чл. 34, ал. 4 ЗКПО и чл. 58 от същия закон. Върховният административен съд, I отделение с оглед направеното възражение от процесуалния представител на ответника по касационната жалба и при служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК установи, че обжалваното решение е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено поради следните съображения: РА № 112/29.03.2006 г., който е бил предмет на съдебния контрол от Софийски градски съд е бил обжалван по административен ред с жалба, вх. № 70-03-635/14.04.2006 г. чрез ТД на НАП - гр. София до директора на дирекция "ОУИ" - гр. София съгласно чл. 152 ДОПК. Срокът за произнасяне от горестоящия административен орган съгласно чл. 155, ал. 1 ДОПК е започнал да тече на 15.04.2006 г. и е изтекъл на 29.05.2996 г. По делото липсват данни за сключено между страните споразумение за удължаване на този срок, каквато законова възможност е предвидена в чл. 156, ал. 7 ДОПК, като в този случай следва да се приеме, че поради непроизнасянето от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София с мотивирано решение е налице мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК. От 30.05.2006 г. е започнал пък да тече 30-дневния срок по чл. 156, ал. 5 ДОПК за обжалване на мълчаливото потвърждаване на акта и той е изтекъл на 29.06.2006 г., но тъй като жалба не е постъпила, счита се, че ревизионния акт е влязъл в сила на 30.06.2006 г. и е породил правните си последици на стабилен индивидуален административен акт. Горестоящият административен орган, какъвто е директора на дирекция "ОУИ" - гр. София се е произнесъл с решение № 1854/29.08.2006 г., а жалбата до съда чрез него е постъпила на 20.09.2006 г. В подкрепа на изразеното по-горе е и ТР № 7/2008 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. С оглед изложените факти по срочността на жалбата пред първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав счита, че съдът не е извършил преценката си за допустимостта на жалбата, която е бил длъжен да направи и служебно в случай, че не е бил сезиран с изрично искане от страните, поради което се е стигнало до постановяване на едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено - чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото - прекратено. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Гецова, на ответника в касационното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., тъй като преценката за срочността на жалбата до първоинстанционния съд не представлява фактическа и правна сложност. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,