Решение № 7552 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16883/2013 г.

Решение № 7552 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16883/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационни жалби на Филип Минчев Върбанов и на Гунка Филева Юглюклиева и Веселина Филева Върбанова, чрез процесуалните представители адв. Ал. Джеров и адв. М. Джеров, срещу решението от 25.09.2013 г. по адм. д. № 1637/2000 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Областен управител на област София, чрез процесуалния представител юрк. А. Кюртева, оспорва касационните жалби и моли да бъдат оставени без уважение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Христо Николов Ковачев и Таня Василева Ковачева, чрез процесуалния представител адв. Р. Гацова, поддържат, че касационните жалби са неоснователни и претендират присъждане на направените разноски за тази инстанция. Ответниците Елка Христова Чернокожева и Димитър Цанев Бойчев, чрез процесуалния представител адв. Д. Атанасова, оспорват касационните жалби като неоснователни. Претендират присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение, в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ във връзка с чл. 33 - 45 от ЗАП (отм.) по аргумент на § 4, ал. 2 и § 142 от ПЗР на АПК, са отхвърлени жалбите на Гунка Филева Юглюклиева и Веселина Филева Върбанова срещу Заповед № РД-22-072/30.05.2000 г. на Областния управител на област София, с която, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ във връзка с чл. 2, ал. 6 и чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ, е отказано на заявителите да се възстанови правото на собственост на наследниците на Цанка Димитрова Филева върху следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. "Миджур" № 19, представляващ апартамент № 2, с площ от 176.40 кв. м., намиращ се на ет. 2, както и апартамент № 3, с площ от 176.40 кв. м., намиращ се на ет. 3 в надстроената четириетажна жилищна сграда, заедно с принадлежащите им избени и тавански помещения, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място от 520 кв. м., съставляващо бивш парцел II от кв. 126, а сега парцел ХХI - 456 от кв. 126, м. "Лозенец" по регулационния план, одобрен със заповед № 50-636/25.07.1995 г. и срещу Заповед № РД-22-73/30.05.2000 г. на Областен управител на област София, с която, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ във връзка с чл. 2, ал. 6 и чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗОСОИ, е отказано на заявителите да се възстанови правото на собственост на наследниците на Цанка Димитрова Филева върху следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. "Миджур" № 19, представляващ дворно място от 520 кв. м., съставляващо бивш парцел II от кв. 126, а сега парцел ХХI-456 от кв. 126, м. "Лозенец" по регулационния план, одобрен със заповед № 50-636/25.07.1995 г. Присъдени са разноски. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. Събрани са относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото правилно е прието, че Гунка Филева Юглюклиева и Веселина Филева Върбанова са законни наследници на Цана Димитрова Филева, бивш собственик на недвижим имот, представляващ парцел II от кв. 126 м. "Лозенец" по плана на гр. София, който имот е отчужден по реда на чл. 55а и сл. във връзка с чл. 54а от ЗПИНМ с протокол № 5/12.02.1959 г., статия 1 на заседание на Изпълнителния комитет на Софийския градски съвет. Цитираната разпоредба не съдържа изрично изискването посочено в чл. 39 от същия закон, че собствеността на отчуждения имот преминава в собственост след изплащане на обезщетение на бившия собственик. При отчуждаването по чл. 55а от ЗПИНМ, собствеността преминава с издаването на решението на ИК на СГНС за отчуждаването на имота, в конкретния случай от 12.02.1959 г., датата на която е съставен протокол № 5/12.02.1959 г. При отчуждаването по този ред, изплащането на обезщетението не е елемент от отчуждаването, а само елемент от завземането на имота. Неизплащането на обезщетението не значи, че не е настъпил отчуждителния ефект, нито че същото не е извършено по законоустановения ред. Отчуждаването е извършено при спазването на разпоредбите на ЗПИНМ, като са взети решения на ИК на СГНС. Независимо от това, от доказателствата по делото е установено, че обезщетението на собствениците на отчуждения имот е изплатено, т. е. осъществено е и основанието за завземане на вече отчуждения имот. С писмо № 13646/18.07.1960 г. на главния архитект и главния счетоводител до отдел "Архитектура" на СГНС е съобщено, че средствата за обезщетение на собствениците на имота са осигурени и преведени в ДСК с платежно нареждане от месец 07.1960 г., а с последващо писмо на Директора на дирекция "Инвестиционно отчуждаване" - СО е удостоверено, че обезщетението е изплатено. Независимо от оспорването, доказателствената сила на тези официални свидетелски документи не е оборена от жалбоподателките в хода на процеса. В тази връзка, правилно е прието, че процесният имот е отчужден по предвидения за това ред в ЗПИНМ, а той не попада в приложното поле на ЗОСОИ, тъй като е извън кръга нормативните актове, посочени изчерпателно в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, към който чл. 2 от ЗОСОИ препраща. Изводът е, че в полза на правоимащите не е приложим реда за обезщетяване по чл. 2, ал. 1 вр. 6 от ЗОСОИ. Жалбоподателките са имали правната възможност да искат отмяна на отчуждаването при условията на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС и др. закони, процедурата по който е приключила с влязло в сила решение по адм. д. № 641/1994 г. на СГС, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу отказ № РД-54-113/05.04.1994 г. на Кмета на СГО да отмени отчуждаването, тъй като мероприятието, за което е извършено, е реализирано. В полза на жалбоподателите не е възникнало основание за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, поради което правилно административният орган е постановил отказ по заявеното искане за реално възстановяване по чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ. Като е съобразил горното и на това основание е отхвърлил жалбите, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на жалбоподателите разноски не се дължат. На ответниците следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, а именно - на Областната администрация на област София сумата 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение и на Христо Николов Ковачев и Таня Василева Ковачева сумата 800.00 лева платено адвокатско възнаграждение. На Елка Христова Чернокожева и Димитър Цанев Бойчев разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за тази инстанция такива да са направени. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,