Решение № 8166 от 1.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2248/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж (ОП НОИР) чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Н. Славейков против Решение 7013/17.11.2023 год. по адм. дело 10766/2022 год. на Административен съд - София-град. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че съдът не се е произнесъл по всички констатации в решението му и не е обсъдил аргументите задълбочено и в пълнота, поради което постановеното решение е немотивирано. Сочи, че съдът се е произнесъл бланкетно и формалистично без да извърши дължимото проучване на всички факти и обстоятелства по делото и без да изложи собствени мотиви кореспондиращи с тях. Твърди се, че не е разгледал и обсъдил подробно изложените аргументи, касаещи физическата невъзможност на едно лице да полага ежедневно и ежеседмично труд в полза на работодателя си, в условията на максимална натовареност и продължителност, надвишавайки законоустановените граници и ограничения повече от 48 часа седмично, за неустановен продължителен период. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е неизяснено от фактическа страна, тъй като съдът не е изложил мотиви въз основа на какви данни и доказателства е заключил, че не се изисква тези четири месеца да са в рамките на една календарна година, като същевременно липсвало и изискване за еднократност на периода, както и че съдът не се е обсъдил наличните по делото писмени документи с налични становища дадени от държавен орган. В съответствие с така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на постановения административен акт. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Славейков поддържа касационната жалба и прави искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Софийският университет Св. Климент Охридски , чрез представител по пълномощие адв. Орсов, в подаден писмен отговор и в съдебното заседание по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция, за които представя списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение, състав на Административен съд София-град е отменил Решение 0401-81/31.10.2022 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж , в частта по т. 4 и т. 6, с които е отказано верифициране на разходи в общ размер на 5 512 лв. по т. 4 в размер на 1 456 лв. и по т. 6 в размер на 4 056 лв. на бенефициера Софийският университет Св. Климент Охридски по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M2OP001-1.001-0004-C01 и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване задължителните указания в съдебното решение по тълкуване и прилагане на закона. Със съдебния акт, административният орган е осъден да заплати на Софийският университет Св. Климент Охридски сумата от 1 484,10 лева, съставляваща разноски по делото. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че между Изпълнителна агенция Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж , представлявана от изпълнителния директор К. Г., в качеството му на РУО на ОП НОИР и Софийския университет Св. Климент Охридски , в качеството му на бенефициер, Технически университет - гр. София, в качеството му на бенефициер, Шуменски университет Епископ Константин Преславски , в качеството му на бенефициер, Русенски университет Ангел Кънчев , в качеството му на бенефициер и Университет Професор д-р Асен Златаров - Бургас, в качеството му на бенефициер е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) с от ИСУН BG05M20P001-1.001-0004-С01 по Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж , процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M20P001-1.001 Изграждане и развитие на центрове за върхови технологии . По силата на АДПБФП, УО предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 29 781 882,42 лева, по приоритетна ос 1 Научни изследвания и технологично развитие , процедура BG05M20P001-1.001 Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения за изпълнение на проект BG05M20P001-1.001-0004 Университети за Наука, Информатика и технологии в е-обществото (УНИТе) . Установено е също, че на 18.08.2022 год. и на 08.09.2022 год. са подадени пакет отчетни документи 13 с включено искане за междинно плащане на стойност 1 459 997 лв. по отчетени разходи, както и разяснения от бенефициера с кореспонденция в ИСУН с рег. BG05M20P001-1.001-0004-С03-М364/18.08.2022 год. и BG05M20P001-1.001-0004-С03-М368/08.09.2022 год. С оспореното пред съда Решение 0401-81/31.10.2022 год. на РУО на ОП НОИР е отказал верифициране на разходи в общ размер на 5 512 лв. описани в точки 4 и 6, като за всеки отказ са посочени размерът на неверифицираните разходи, както и фактически и правни основания. Отказът по точки 4 и 6 е с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във вр. чл. 6, б. б) от Директива 2003/88/ЕО и чл. 113, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ). По т. 4 от Решение 0401-81/31.10.2022 год. е отказано верифициране на средства по бюджетен ред IV. 10.1 Възнаграждения (брутни суми, вкл. и дължимите от работодателя осигурителни вноски) от предявените за възстановяване разходи за възнаграждения на лицата по Договор BG05M2OP001-1.001-0004 Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото (УНИТе) в общ размер на 1 456.00 лв. както следва: 4.1. По ведомост 38.3 от 31.05.2021 год.: от отчетените разходи в размер на 1 923,99 лв. на В. П. не се верифицират 312,00 лв., които представляват 12 часа по часова ставка в размер на 26,00 лв. на час от отчетените 74 часа; 4.2. По ведомост 39.3 от 30.06.2021 год. от отчетените разходи в размер на 2 080,00 лв. на В. П. не се верифицират 1 144,00 лв., които представляват 44 часа по часова ставка в размер на 26,00 лв. на час от отчетените 80 часа. Отказът да бъдат верифицирани тези разходи от страна на УО е мотивиран по следния начин: Лицата от екипа за изпълнение на проекта от Софийският университет Св. Климент Охридски са наети на допълнителен трудов договор по чл. 110 и чл. 111 от КТ. След извършена проверка на разходооправдателните документи УО е установил, че продължителността на работното време по трудов договор за допълнителен труд (чл.110, чл. 111 от КТ) заедно с продължителността на работното време по основно трудово правоотношение при подневно изчисляване надвишава 48 часа седмично за период по-дълъг от 4 месеца за една календарна година. Въз основа на това УО е приел, че Софийският университет Св. Климент Охридски не се е съобразил с ограниченото работно време по основния трудов договор заедно с работното време по трудовия договор за допълнителен труд при подневно изчисляване да не може да бъде повече от 48 часа седмично за период с обща продължителност не по-дълъг от 4 месеца в рамките на една календарна година във връзка със спазването на Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време /Директивата/ и чл. 113, ал. 5 от КТ. Посочил е, че съгласно КТ, на национално ниво е прието ограничението на максималното работно време за седмицата от 48 часа, както и възможността за удължаването му чрез изрично писмено съгласие на работника и то като изключение. При това фактическо положение е приел, че в националното законодателство са възприети основните принципи въведени в Директивата по отношение на гарантираните от нея права на работниците относно безопасността, здравето, максималната продължителност на работното време и т.н. Посочено е, че при положение, че правилата на директивата, по отношение на продължителността на седмичното работно време, са транспонирани изцяло в националното законодателство следва да се приеме, че основните принципи, които урежда и защитава самата директива, както и съображенията, при които е издадена, са приети и приложими на национално ниво. Част от тези съображения са: