Решение № 314 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9937/2014 г.

Решение № 314 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9937/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Георги Стойчев Христов, от с. Поленица общ. Сандански, подадена чрез пълномощникът му адвокат Стефка Георгиева, срещу решение № 1070/20.06.2014 г. постановено по адм. д. № 279/2014 г. Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Георги Христов против Решение № РП-11/27.03.2014 г. на Директора на НОИ ТП - Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 5203070121 от 09.09.2010 г. Петър Томов Гоцев, от гр. Петрич ул. "Хр. Чернопеев" № 25 като правилно постановено, и е оставено без уважение искането на Георги Христов за присъждане на направени по делото разноски. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията с подробно мотивирани. Поддържа се, че съдът е тълкувал стеснително разпоредбата на чл. 53а от ПКТП (отм.), както и че не е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя, че е работил на тежкотоварен автомобил в бившето "БКС"-гр. Сандански с товароподемност над 12 тона. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, като незаконосъобразно е отказал произнасяне по приложимостта на разпоредбата на т. 63б от ПКТП (отм.). Поддържа също, че неправилно съдът е приел, че административният орган се е съобразил със служебното начало предвидено в АПК постановявайки административният акт при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяна на обжалваното решение, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се заплащане на направените от жалбоподателя разноски по делото. В съдебно заседание пълномощникът на касационният жалбоподател поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Ответникът- Директорът на ТП на НОИ - гр. Благоевград, не е изразил становище във връзка с касационните оплаквания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, счита, че атакуваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна. Настоящият съдебен състав констатира, че с процесното решение № РП-11/27.03.2014 г. на Директора на НОИ ТП - Благоевград е оставено в сила Разпореждане № 5203070121 от 09.09.2010 г., което разпореждане касае друго, неучастващо по делото лице-Петър Томов Гоцев. Вероятно поради техническа грешка в случая е налице несъответствие между обстоятелствената част и диспозитива на решението. Това обстоятелство не е обсъждано от първоинстанционният съд. Със заявление, с вх. № МП-13600 от 24.09.2013 г. подадено до Директора на Районно управление "социално осигуряване" - гр. Благоевград касаторът Георги Христов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С приложеното Разпореждане № 5512130100/ПР-746/ от 11.11.2013 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП-Благоевград на НОИ отдел "Пенсии" при РУ"СО" - Благоевград, на Георги Христов е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на поради това, че не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 от КСО, във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, а има 05 години 04 месеца и 09 дни. Административният орган е приел, че жалбоподателят има осигурителен стаж от трета категория труд 33 години 10 месеца и 26 дни, като общия осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 40 години 07 месеца и 07 дни. За да постанови своя отказ, административният орган е приел, че мъжете при условията на 15 години втора категория труд могат да се пенсионират ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68-100 за мъжете, но не по-рано от 57 години и 8 месеца при втора категория труд, изчислен към момента на подаване на заявлението до пенсионния орган и е недостатъчен, тъй като по реда на чл. 68 от КСО, общият сбор от осигурителен стаж и възраст следва да е 100. Изложил е, че лицето отговаря има навършени 57 години и 8 месеца, но трудовият му стаж при условията на втора категория труд е по-малък от 15 години. Спорният момент в развилото се съдебно-административно производство е, дали трудът, полаган на длъжността "шофьор помощно стопанство" през периода 01.06.1982 г. до 31.07.1995 г., с обща продължителност 13 години 2 месеца и 0 дни следва да се категоризира като такъв от втора категория. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че е в тежест на жалбоподателя да установи по безспорен начин какъв труд е полагал за претендирания период като шофьор на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, доколкото не твърди, че е бил водач на автобус или на кола на бърза и неотложна помощ. Приел е също, че по делото не са представени никакви писмени доказателства, от които да се установяват факти и обстоятелства, които да са релевантни за квалифицирането на положения труд през процесните периоди по т. 53а ПКТП (отм.). Тези изводи на съда са неправилни. С оглед служебното начало, уредено в чл. 9, ал. 3 от АПК, както административният орган, така и съдът е следвало да положи усилия за изясняване фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая, чрез събиране не само на писмени доказателства, но и на всички такива посочени в разпоредбата на чл. 39 и сл. от АПК. По искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства, които обаче не са обсъдени от първоинстанционният съд. Освен това процесуалния представител на ТП на НОИ - гр. Благоевград в молба от 19.05.2014 г./ л. 68 по делото/ изрично е посочил, че определянето характера на дадена трудова дейност изисква специални знания, поради което само експерт със съответна квалификация може да определи характера на извършената работа. Това по същество представлява искане за назначаване на съдебна експертиза, но първоинстанционният съд не е положил усилия за изясняването на този въпрос. А в случая с оглед на събраните противоречиви писмени доказателства за вида и характера на изпълняваната от Георги Христов работа назначаването на такава експертиза е било наложително. Обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Допускането на съдебна експертиза е от съществено значение във връзка с преценката за вида и характера на изпълняваната от Георги Христов труд и необходима във връзка с относимостта на положения труд към хипотезите на чл. 53а от ПКТП (отм.) и чл. 63б от ПКТП (отм.). Въз основа на гореизложеното оспореното решение на Административен съд Благоевград следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото следва да бъде назначена съдебна експертиза за установяване вида и характера на изпълняваната от Георги Христов работа в периода 01.06.1982 г. до 31.07.1995 г. Следва съда да изрази становище във връзка със събраните по делото гласни доказателства, чието обсъждане е допустимо. След събирането на тези доказателства следва да се обсъдят доводите на жалбоподателя по въпроса за категорията положен от него труд през целия претендиран период във връзка с приложимостта на разпоредбите на чл. 53а от ПКТП (отм.) и чл. 63б от ПКТП (отм.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,