Решение № 14196 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14127/2018 г.
ВАСII отделение23.10.2019 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1199 от 18.06.2018 г. постановено по адм. дело № 2307/2017 г. на Административен съд - Бургас, 18-ти състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. Димитров, А. Димитров и Т. Димитрова, всички от [населено място], за обявяване нищожност на т. 3 от Заповед №РД-01-280/27.04.2016 г. на кмета на община-Царево, с която на основание чл. 62, ал. 1 АПК е отстранена непълнота в Заповед №РД-01-669/30.08.2006 г., като вместо него в същата част ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на т. 3 от Заповед №РД-01-280/27.04.2016 г. на кмета на община-Царево, с която на основание чл. 62, ал. 1 АПК е отстранена непълнота в Заповед №РД-01-669/30.08.2006 г. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на М. Димитров, А. Димитров и Т. Димитрова, всички от [населено място], за обявяване нищожност на т. 1 и т. 2 от Заповед №РД-01-280/27.04.2016 г. на кмета на община-Царево, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №РД-01-669/30.08.2006 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14196 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14127/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Димитров, А. Димитров и Т. Димитрова, всички от [населено място], чрез пълномощника им – адв. Въндев, против решение № 1199 от 18.06.2018 г. по адм. дело № 2307/2017 г. на Административен съд – Бургас, в частта му, с която е отхвърлена жалбата им за обявяване нищожност на Заповед №РД-01-280/27.04.2016 г. на кмета на община – Царево. Поддържа се искане за отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно, поради нарушение на чл. 62, ал. 1 и 2 АПК. Ответникът: кмета на община Царево, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Ц. Кошничарова и М. Димитрова, редовно призовани, също не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С оспорената пред първоинстанционният съд заповед №РД-01-280/27.04.2016 г. на кмета на община Царево е извършена поправка на очевидна фактическа грешка и е отстранена непълнота на влязла в сила заповед №РД-01-669/30.08.2006 г. на кмета на община Царево, на основание чл. 62, ал. 1 и 2 АПК. Със заповедта от 30.08.2006 г. е: одобрен проект на ПУП-ПРЗ на североизточната част на ПИ 4489 м. "Арапя", землището на гр. Царево, като тази част е урегулирана в самостоятелен УПИ XI-4489 "за вилни сгради", както и е предвидено застрояване с посочени градоустройствени показатели; одобрено е образуването на нов УПИ I-4006 "за пешеходна алея и озеленяване"; и е одобрена графичната част на проекта за ПУП-ПРЗ; С т. 1 и т. 2 на оспорената заповед за поправка е посочено, че "вместо УПИ XI-4489" в заповед от 30.08.2006 г. на съответните места да се чете "УПИ IX-4489". С т. 3 от същата заповед за поправка е отстранена непълнота, като е добавено ново правно основание за частите от имот 4489 попадащи в предвидена улица по ПУП-ПУР, в улица-тупик и в пешеходна алея по одобрения ПУП-ПРЗ от 2006 г., в размер на 121 кв. м. и 118 кв. м., а именно - чл. 16, ал. 1 ЗУТ; извършена е индивидуализация на частта от 121 кв. м. от имот 4489, със заснемането й като имот 520 по влязлата в сила КККР и на частта от 118 кв. от имот 4489, със заснемането й като част от имот 44094.4.4 по влязлата в сила КККР на гр. Царево от 2006 г. Съдът, след като е установил фактите, е извел изводи, че оспорената заповед не е нищожна. Направил е разграничение на производствата по чл. 62, ал. 1 и 2 АПК, като е приел, че по т. 1 и 2 от заповедта, органът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 62, ал. 2 АПК, на което има право без ограничение във времето, като в тази част липсват основания за нищожност. Спрямо т. 3 от заповедта е посочил, че става въпрос за допълване и за изменение на акта, което не може да стане на основание чл. 62, ал. 2 АПК. Тази недопустимост обаче не води до нищожност, а до незаконосъобразност на заповедта, поради което е отхвърлил жалбата за нищожност и по т. 3. Решението е правилно, в частта по т. 1 и 2 от оспорената заповед и неправилно по т. 3 от същата. Спрямо фактическите обстоятелства и съдържание на оспорената заповед, правилно е прието, че заповедта е издадена на основание чл. 62, ал. 1 и 2 АПК, тъй като е отстранена непълнота и едновременно с това поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ на влязла в сила заповед №РД-01-669/30.08.2006 г. на кмета на община Царево. По отношение на извършената поправка на ОФК по т. 1 и т. 2 от заповедта, съдът правилно е отчел, че липсват основания за нищожност, тъй като в поправената заповед от 30.08.2006 г. е допусната грешка в изписания номер на новообразувания УПИ от имот 4489, като вместо УПИ XI е следвало да се запише УПИ IX. Че е налице такава грешка е видно от текстовата част - Обяснителна записка към одобрения ПУП-ПРЗ / на стр. 44/, в която е вписан действителния номер на УПИ, отреден за имот 4489, а именно УПИ IX-4489. При наличие на такава грешка, органът е имал правото да извърши поправка на заповедта, по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. По отношение на отстранената непълнота по т. 3 от оспорената заповед обжалваното решение е неправилно. В тази част заповедта не е незаконосъобразна, а нищожна поради липса на компетентност на кмета на община-Царево да извърши такава поправка след изтичане на срока за обжалване на заповедта от 30.08.2006 г. Съгласно чл. 62, ал. 1 АПК такава непълнота в административния акт може да се отстрани от органа преди изтичане на срока за обжалването му, но не и след това. Извършеното допълване на заповедта, след този срок, е нищожно, поради липса на правомощие за това във времето - към 27.04.2016 г. Като не е съобразил тази частична нищожност, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което оспорената заповед, в частта й по т. 3 бъде обявена за нищожна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение