Решение № 8221 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15241/2010 г.

Решение № 8221 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15241/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марин Христов Маринов от гр. Луковит, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Ценка Тихолова от гр. Ловеч срещу решение № 129 от 14.10.2010 г. по адм. дело № 289/2009 г. на Административен съд - гр. Ловеч. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Единственият спорен между страните въпрос е дали е от втора категория или е от трета категория трудовият, сега осигурителен стаж, придобит от касационния жалбоподател за времето от 25.07.1983 г. до 19.07.1990 г. (6 години 11 месеца и 16 дни) на длъжностите "автомонтьор" и "автотенекеджия" в ТПК "Бумис" (правоприемник на ТПК "Девети септември") гр. Червен бряг. С решение № 14 от 6.08.2009 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Ловеч е приел, че този трудов стаж е от трета категория, а не от втора по т. 61а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен), защото "от записа на горепосочената точка се обхващат работници и инженерно-технически работници от автосервизите, автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи лъчения (а) от представения редовно оформен документ за осигурителен стаж - трудова книжка, не е видно, че Маринов е работил в автосервиз, авто-транспортно или строително поделение в условията на йонизиращи лъчения". С посоченото по-горе решение Ловешкият административен съд също е изразил становище, че процесният трудов, респ. осигурителен стаж е от трета, а не от втора категория. Изложил е подробни мотиви защо счита, че този трудов, респ. осигурителен стаж не попада в т. 61а ПКТП (отм.). Доводите в касационната жалба са обстойно аргументирани, но единственият съществен аргумент за инвокираната с тази жалба неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон е следният: "Така приетата фактическа обстановка и безспорните доказателства сочат, че доверителят ми е работил в автосервиз като автомонтьор в среда с йонизиращи лъчения и осигурителният му стаж отговаря на изискванията за II (втора) категория по смисъла на чл. 61а от ПКТП (чл. 61а от ППЗП) и чл. 67 ПКТП по вредност и тежест на упражнявания труд ...". Касационната жалба и цитираният съществен аргумент, инвокиран с нея, са неоснователни. На първо място - пред Ловешкия административен съд е оспорен отказ да се издаде разпореждане за отпускане на пенсия, а според чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В случая касационният жалбоподател е заявил, че спорният осигурителен стаж е придобит от труд, полаган от него при условията на т. 61а ПКТП (отм.). Тук следва да се подчертае, че написаното в скоби "чл. 61а от ППЗП" е невярно. ППЗП е абревиатура на действащия тогава Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, но в този подзаконов акт няма разпоредба 61а. А в чл. 61а ПКТП (отм.) единственото условие за определянето на труда на работниците и инженерно-техническите работници от автосервизите от втора категория, е те да са работели в условията на йонизиращи лъчения. Поради това в тежест на касационния жалбоподател е било да установи, че работата на "автомонтьор" и "автотенекеджия" в ТПК "Девети септември", гр. Червен бряг, е била в условията на йонизиращи лъчения. Позоваването на изразеното от вещото лице Валерий Колев становище, че "при заваръчните процеси лицата са изложени на UV и IR лъчения" не може да обуслови извод, че касационният жалбоподател през процесния период е работил в условията на йонизиращи лъчения, защото по дефиниция йонизиращото лъчение е пренос на енергия под формата на частици или електромагнитни вълни с дължина на вълната, по-малка или равна на 100 nm, а UV (ултравиолетовите) и IR (инфрачервените) лъчи са електромагнитни вълни с дължина по-голяма от 100 nm, т. е. общоприето е, че UV и IR не са йонизиращи лъчения. Както вече се посочи в хипотезата на т. 61а ПКТП (отм.) същественият релевантен факт е работа в условията на йонизиращи лъчения. Поради това няма как да бъде приложено правилото на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) - трудът на работниците и инженерно-техническите работници от автосервизите е от втора категория, ако е полаган в условията на йонизиращи лъчения и няма никакво значение дали автосервизът е бил на предприятие от въгледобивната, или химическата, или хранително-вкусовата промишленост и т. н. Другите познати в практиката вредни условия на труд в този случай са ирелевантни, защото не са обхванати от хипотезата на т. 61а ПКТП (отм.) в частта, касаеща трудът на работниците и инженерно-техническите работници от автосервизите. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,