Решение № 243 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2019 г.

Решение № 243 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Г. Х." АД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 1848 от 19.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3040 по описа за 2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1040-21-92/19.02.2018 г. на Директора на ТД на НОИ-С.-град. И. съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 58, ал. 6 и чл. 60, ал. 1 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – С. - град е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Ответниците Х. Хюсеин и Ф. Юсуф, двете от [населено място], [област], не са взели становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. – град е отхвърлил жалбата на "Г. Х." АД, гр. С., срещу решение № 1040-21-92 от 19.02.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. - град, потвърждаващо разпореждане № 20965 от 10.01.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала с осигуреното лице Х. Хюсеин на 08.07.2017 г. и причинила смъртта му по време на работа като "работник строителство" на строителен обект в гр. Б.. За да постанови решението си, Административен съд С. - град е обосновал извод за издаване на оспореното административно решение от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, при която е установено наличие на всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука съгласно на чл. 55, ал. 1 от КСО. Увреждането е настъпило при изпълнение на работа за изграждане на рамково фасадно скеле във връзка със саниране на блок, като смъртта на осигуреното лице е настъпила вследствие на електрически удар от металната част на тераса на сградата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 58, ал. 6 и чл. 60, ал. 1 от КСО. По отношение на сроковете, установени в чл. 58, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 от КСО, първоинстанционният административен съд правилно е приел, че те са инструктивни. Изтичането им не преклудира правомощието на административния орган да издаде съответния административен акт след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства. В разглеждания случай сроковете не са спазени, но допуснатите просрочия не се дължат на неоправдани бездействия, а на необходимостта от събиране на доказателства за обстоятелствата, при които е настъпила злополуката. След деклариране на злополуката в ТП на НОИ – С. – град, където е регистрацията на осигурителя, се е наложило документите да бъдат изпратени за извършване на проверки от ТП на НОИ – Б., в чийто район е настъпила злополуката. При спазване на изискването на чл. 58, ал. 6 от КСО съставеният протокол № 5103-02-21/24.11.2017 г. на ТП на НОИ – Б. за резултатите от извършеното разследване на злополуката е бил връчен на наследниците на пострадалия и на осигурителя, които са представили възражения съответно на 11.12.2017 г. и 19.12.2017 г. Неоснователно е възражението за невалидност на протокол № 5103-02-21/24.11.2017 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. Както правилно е посочил първоинстанционният административен съд, твърдението на осигурителя, че протоколът не е подписан от всички лица по чл. 58, ал. 4 и 5 от КСО, не съответства на действителното фактическо положение. Протоколът (л. 27) е подписан от всички членове на комисията и от съпругата на пострадалия работник, която в писмено мнение, получено на 19.12.2017 г., е изложила твърдение, че груповият отговорник е бил информиран за протичането на ток по скелето. Неоснователни са касационните доводи, релевиращи нищожност на разпореждане № 20965 от 10.01.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО поради издаването му от некомпетентен орган и в нарушение на изискването за мотивиране. В разпореждането, което не подлежи на пряк съдебен контрол, са изложени достатъчно факти, квалифициращи злополуката като трудова. Препратено е към констатациите в протокол № 5103-02-21/24.11.2017 г. и е прието, че злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа – строително-монтажни работи по саниране на блок, поради което се приема за трудова. Разпореждането е издадено от длъжностно лице Л. Петкова – старши инспектор по осигуряването, което, видно от представената заповед № 296/11.12.2012 г. на Директора на ТП на НОИ-С.-град, е упълномощено да издава разпореждания по чл. 60, ал. 1 от КСО. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Всички доводи, поддържани от осигурителя, относно спазването на техническите правила за монтиране на скелето, виновно поведение на трето лице – собственик на кондиционера и др., са ирелевантни към фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Твърденията, че работниците самоволно са започнали да изграждат скеле "по не знам каква причина" и са работили по време на почивка, не са подкрепени от надлежни доказателства, доколкото разпитаните свидетели са пряко заинтересовани в полза на осигурителя. Св. М. Стойнев е бил технически ръководител на обекта по време на настъпване на злополуката, а св. Б. Чамов е служител на предприятието в "Човешки ресурси" - отговорник здраве и безопасност. Преценката на останалите доказателства води до извод, че злополуката е настъпила на работното място, през работно време и при изпълнение на работа в интерес на предприятието. Настъпилото внезапно травматично увреждане при изпълнение на трудовите функции е причинило смъртта на осигуреното лице. Налице са кумулативните законови предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за приемане на злополуката като трудова. Като е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с приложимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата на осигурителя е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,