Решение № 11482 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7376/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. Х., чрез адв. П.Китин, против решение 5603/03.06.2025г., постановено по адм. дело 1113/2025г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 3104 от 10.04.2025г. на председателя на Държавнаа агенция за бежанците при Министерски съвет. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт по същество на спора, с което да се отмени административния акт и преписката да бъде върната на административния орган. Представя писмено становище. В съдебно заседание С.Х. се е явил лично. Заявил е, че поддържа касационната жалба. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт Хичовски в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, валидно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на Административен съд Хасково. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. И. Х., против решение 3104/10.04.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на същата е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната обстановка в Сирия. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Същия е издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Административния съд е приел за правилна преценката на административния орган, че при проведеното с чужденеца интервю не се установяват спрямо същия да е било осъществено визираното в чл. 8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. С.Х. изрично е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Сочената причина, която кандидата за предоставяне на международна закрила изтъква е общата обстановка на несигурност в Сирия, породена от войната, както и лични причини, което е напълно оправдана житейска реакция, но не представлява предпоставка за предоставяне на статут по чл. 8, ал.1 от ЗУБ. Отделно няма член на неговото семейство с признат в Р.България статут на бежанец, което изключва възможността предвидена в чл.8, ал. 9 от ЗУБ. В заключение е прието, че в случая се касае не за лице, нуждаещо се за предоставяне на международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. Въз основа на което съдът е достигнал до извода, че правилно административния орган е приел за неоснователно искането на С.Х. за предоставяне статут на бежанец. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал.2 от АПК и е приел, че новите факти не водят до такава промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите й. На следващо място съдът е приел за правилно, че в случая не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не се твърди, а и не се установява в държавата му на произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, а това е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си. Прието е, че липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелства предвидени в чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административния съд е приел за правилна преценката за липсата на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. На последно място съдът е приел за правилно установеното от административния орган, че липсват предпоставки за приложение на принципа забрана за връщане . Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от С.Х. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол от 26.02.2025г., той е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал Сирия на 20.12.2024г. и нелегално е преминал в Турция, където е останал 7 8 дни. В България е пристигнал на 01.01.2025г. Причината поради, която е напуснал Сирия е липсата на стабилност, а от друга страна твърди, че в района на Латакия има различни религии има дискриминация, убийства, разделение между сунити и алеуити. Твърди, че е спортист и иска да продължи учението си. Заявил е, че не е бил арестуван в държавата си на произход, не е бил осъждан, не е имал проблеми в Сирия заради, това че е [етническа принадлежност]. Споделя, че е имал проблеми във връзка с изповядваната от него религия, а именно, че при предишното управление не им е било разрешавано да посещават джамия, а сега ги принуждавали, както и че имало дискриминация спрямо тях. Чужденецът твърди, че не е имал проблеми със старата официална власт в страната, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка, не е получавал заплахи. На въпроса дали лично му е оказвано насилие е отговорил положително, тъй като новата власт не им давала храна и били нападани от кучета. На поставения въпрос дали би се завърнал в държавата си по произход, същия е отговорил, че ще е трудно да се върне, тъй като ще се унищожи бъдещето му, защото иса да учи и да упражнява хобито си спорт. Всички тези обстоятелства визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на С.Х. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства С.Х. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същия не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Сирия. Затова правилно е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Неоснователно, с оглед бежанска история и актуалната информация за Сирия, касационният жалбоподател твърди, че са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно Административен съд Хасково е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Относно хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният съд е анализирал представената от С.Х. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на които се е позовал административният орган, като е направил правилен извод, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същия не е повсеместен, а и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, чужденецът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не са били отправяни заплахи срещу него. Твърдението, му, че е върху същия е оказвано насилие изразяващо се в нахапвания и гонения от кучета, остана недоказано. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство актуална справка от 21.07.2025 г. и 30.09.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Относно преценката нарушен ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане), следва да се приеме, че същият е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите в тази насока се подкрепят от представените справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в държавата му на произход по смисъла на ЗУБ няма да застраши живота и здравето му и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение