Решение № 3391 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. А., гражданин на Афганистан, против Решение 10524 от 02.07.2024г., постановено по адм. д. 3092/2024г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение 4373 от 18.03.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на кандидата за закрила е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че административният съд не е съобразил наличието на действия на преследване по отношение на кандидата за закрила, които осъществяват хипотезата на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Закона за убежището и бежанците, за предоставяне на статут на бежанец, както и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Сочи се, че не е спазен принципът non-refoulement и административният съд не е отчел тези обстоятелства при постановяване на решението си. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на Ш. А.. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски оспорва касационната жалба, излага доводи за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт и липсата на допуснати съществени нарушение на съдопроизводството, без които резултатът от правния спор би бил различен. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради пълнота на събраните доказателства и обоснованост на изводите както на адм. орган, така и първостепенната съдебна инстанция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил, че Ш. А. е подал до ДАБ при МС молба за закрила на 30.10.2023г. с попълнени в Регистрационен лист лични данни. С кандидата е проведено интервю на 19.02.2024г., в което в присъствието на преводач от дари е потвърдено твърдението му, че е с етническа принадлежност [етническа принадлежност] и вероизповедание [вероизповедание]. Съдът и административният орган са възприели дадените обяснения в интервюто, в което са посочени подробности за личната бежанска история на кандидата за закрила. Възприето и съответно взето предвид е и обстоятелството, че не е заявена политическа активност или принадлежност към такова формирование, която да обоснове поне подозрения за заплаха срещу личността му на политическа основа. Правилно е отбелязана и пасивността на заявителя по отношение наличието на опасности, свързани с етноса или религията му. Отчетено е и обстоятелството, че цялото му семейство, включващо - майка му, баща му, двете му сестри и брат му, живеят в Афганистан, където няма информация да са изложени на опасност. Взето е предвид и обстоятелството, че напускането на Р. Турция било не по причина, че се е чувствал застрашен, а с основна цел да достигне и да се установи на територията на Федерална Република Германия. Въз основа на горните обстоятелства административният орган е постановил с оспореното решение отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставките съответно на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. За да отхвърли жалбата, съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че Ш. А. не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. На следващо място приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Според съдебния състав от доказателствата по делото не можело да бъде прието наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Установено е, че А. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан. Срещу него няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Безспорно е установено, че цялото семейство на кандидата за закрила, със същата религиозна принадлежност и от същия етнически произход, продължава да пребивава на територията на страната му на произход, без да са налице данни да са подложени на гонения. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Ш. А. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. Неоснователни са и оплакванията на касатора за липсата на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulment" /забрана за връщане/. Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /"refouler"/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Според нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Административният орган се е съобразил с визирания принцип, като е изложил констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход, поради наличието на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, нито че има опасения за в бъдеще от тежки посегателства като изтезания или нечовешко или унизително отнасяне. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в страната му на произход няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". В подкрепа на извода, настоящата инстанция взема предвид и съществуващите актуални доклади на А. интернешънъл за 2023г. за Афганистан бива посочено, че хората от хазарски, узбекски, туркменски и таджикски етнически произход са изправени пред нарастваща маргинализация и принудително изселване от домовете и земята си. Подобна конкретика, релевантна към предпоставките на чл. 9, ал. 2 обаче се сочи единствено за хазарската етническа общност, където се описват случай на индивидуални убийства, предимно на местни хазарски лидери и на притежатели на спорно имущество от същата етническа група. Нещо повече, съгласно указанията на Европейската Агенция за убежището (Агенцията) (https://euaa.europa.eu/country-guidance-afghanistan-2023/3145-tajiks) относно индивидуалната преценка за риска, не се споменава лица от [етническа принадлежност] да са застрашени от преследване. Освен това според Агенцията актуалната информация показва, че е много вероятно преследването да се основава на политическите възгледи на търсещия закрила, а в конкретния случай кандидата не съобщава да е членувал в политически или религиозни организации и общности. Поради всичко изложено не може да се приеме, че връщането на чужденеца в страната на произход би го изложило на опасност за живота и здравето му. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани и почиващи на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение