Решение № 11941 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6043/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Г. Сотирова от гр.Смолян, чрез адв. Москов срещу Решение 81 от 31.03.2023 г., постановено по адм. дело 36/2023 г. по описа на Административен съд Смолян. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-20-2 от 23.01.2023г. на Ръководител ТП на НОИ Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Сотирова срещу разпореждане 201-00-788-8 от 30.11.2022г. на Ръководител на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Смолян оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение, издадено от Ръководител ТП на НОИ Смолян, първостепенният съд е приел, че налице предходен стабилен административен акт, на чието основание е издадено и разпореждането от компетентното длъжностно лице. Настоящият касационен състав намира този извод за правилен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно в тази връзка, че с разпореждане от 15.08.2022г. на Ръководител на осигуряването за безработица Смолян е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на Сотирова, за което първоначално по нейно искане е било отпуснато такова с акт на същия орган от 17.09.2021г. Преписката е била преразгледана във връзка с постъпили по реда на обмена нови писмени доказателства с получен СЕД Н006 от Германия за лицето. Актът на длъжностното лице от 15.08.2022г., потвърден с решение на ответния Директор от 16.09.2022г., е приет за законосъобразен от Административен съд Смолян с негово решение 300 от 18.11.2022г. по адм. дело 293/2022г., което е окончателно съобразно чл.119 КСО. При това положение е налице стабилен административен акт влязлото в сила разпореждане на органа, с което молбата за отпускане на ПОБ на Сотирова от 09.08.2021г. не е уважена, а същата дължи връщане на получените(макар и добросъвестно) помощи по отмененото предходно разпореждане от 17.09.2021г. С касационната жалба се излагат при общо формулираните основания две конкретни обстоятелства, а именно първото е свързано с твърдения за допуснато от съда съществено нарушение на процесуални правила, изразили се в това, че за откритото съдебно заседание на 20.03.2023г. пълномощникът на Г. Сотирова адв. Москов е поискал делото да се отложи, тъй като е бил ангажиран по друго дело. Това възражение настоящият състав намира за неоснователно. Видно е от доказателствата, че на 17.03.2023г. адв. Москов е изпратил чрез портала на ДАЕУ молба със съдържащо се в нея искане да не са дава ход на делото, насрочено за 20.03.2023г. от 14,30 часа, тъй като същия ден от 11,30 часа имал дело за делба в РС Перник. Към молбата липсват приложени документи, а в самата нея не е посочен нито номер на делото, за да може съдът да направи дори служебна справка за качеството му по това дело. Съгласно последната редакция на нормата на чл.142 ал.2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й или само пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Т.е. достатъчно е било само адвокатът пълномощник да не може да се яви, поради причини от визирания в кодекса порядък, но същите е необходимо да бъдат и надлежно установени. В тази връзка молбата на адв. Москов е голословна, а фактите не са били достатъчни съдът да направи сам проверка. Отделно от това от достъпните в сайта на РС Перник съдебни протоколи по делото, за което едва пред касационната инстанция се ангажират доказателства, се установява, че предходното съдебно заседанието по него е проведено на 20.02.2023г., като то е било отложено за 20.03.2023г. Получавайки призовката по делото на Административен съд Смолян на 27.02.2023г.(л. 193 от това дело) адв. Москов още тогава е бил наясно, че на тази дата има поне две съдебни дела, провеждани в различни съдилища, намиращи се далече един от друг. В тази връзка е имал достатъчно време, за да се снабди с надлежни доказателства, които да представи пред състава на Административния съд. Настоящото изложение, касаещо приложението на чл.142 ал.2 ГПК обаче, е без съществено значение за казуса, тъй като АПК има собствена уредба по въпроса и това е новелата на чл.139 ал.1 АПК, която изисква кумулативната невъзможност да е както за страната, така и за пълномощника и. Или законосъобразно първостепенният съд при тези данни е оставил без уважение искането на пълномощника. Само за пълнота следва да се посочи, че с касационната жалба не се представят, нито се сочат доказателствените искания, които биха били преклудирани пред първата инстанция, поради неявяването на пълномощника на Сотирова. Второто основание касае искане за спиране на производството пред съда във връзка с молба за отмяна на съдебния акт по цитираното дело 293/2022г. на АдмС Смолян, доколкото се счита, че решението по това производство ще е от значение и за настоящото. Видно е в тази връзка, вкл. и при служебна проверка за това в деловодната система на ВАС, че по редовна молба на Сотирова е образувано производство за отмяна по адм. дело 4631/2023г. по описа на ВАС едва на дата 12.05.2023г. Т.е. от една страна такова производство не е било налично въобще към 20.03.2023г. датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, но по-същественото е това, че наличието на образувано производство по чл.237 и сл. АПК в случая не е основание за спиране съдебното производство пред първостепенният съд по проверка законосъобразността на друг индивидуален административен акт. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,