Решение № 9626 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5315/2012 г.

Решение № 9626 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5315/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по касационна жалба от министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Бориана Пиперкова, против решение № 2976 от 29.02.2012 г. постановено по адм. дело № 9919/2011 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяна, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация Ирена Василева Димова, в с. з. чрез процесуалния си представител - адв. Венко Пенчев, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Подробни съображения в подкрепа на това становище се развиват в представени по делото писмени бележки. Претендират се и направените по делото разноски и за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават изводите от фактическо и правно естество направени от състава на първоинстанционният съд. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, по жалба на Ирена Василева Димова, е отменил като незаконосъобразна заповед № К-6701 от 24.06.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи. С тази заповед на Ирена Василева Димова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Съдът е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като е приел от фактическа страна следното: Със заповед № К-10241 от 8.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи е обявен конкурс за израстване в категория "Г" и заемане на длъжности с общ профил "Пожарна безопасност и спасяване" при СДВР. В Раздел IV от заповедта - Ред за подаване на документи и провеждане на конкурса, с т. 1.1 е въведено изискване кандидатите да представят диплома за придобита образователно-квалификационна степен висше образование. Един от кандидатите, подал документи за участие в конкурса е главен пожарникар Николай Симеонов Младенов, който е приложил към документите си академична справка № 94-00-875/17.09.2010 г., издадена от Технически университет - град София, Електротехнически факултет, съгласно която той е завършил семестриално факултета с общ среден успех от следването добър (4.24) и е защитил успешно дипломна работа на 15.09.2010 г. съгласно протокол № 370 на Държавната дипломна комисия. При тези така подадени документи кандидатът Николай Симеонов Младенов е допуснат до участие в конкурса, както и е класиран да заеме длъжността "инструктор VI степен" в сектор "Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" към в 02 РУ "Пожарна безопасност и спасяване" към СДВР, съгласно протокол на комисията от 1.11.2010 г. Ответникът по касация Ирена Василева Димова е била чл. на конкурсната комисия и е участвала в работата на тази комисия, както във фазата по допускане на кандидатите, така също и в класирането на същите. Със заповед № К-6701 от 24.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи, която е била предмет на контрол за законосъобразност на Ирена Василева Димова, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за неизпълнение на разпоредбата на т. 1.1 от Раздел IV на МЗ рег. № К-10241 от 8.09.2010 г. за обявяване на конкурс за израстване в категория и длъжност "Г" и заемане на вакантни длъжности в "Пожарна безопасност и спасяване" - СДВР, изразяващо се в това, че като чл. на конкурсната комисия е допуснала до участие в конкурса на главен пожарникар Николай Симеонов Младенов, който при подаването на документите си не е представил изискващ се "диплом за придобита образователно-квалификационна степен". Това деяние на Ирена Василева Димова е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Като неоснователни се преценяват наведените доводи в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение. По делото липсва спор относно фактите. Те са правилно установени от тричленният състав и не се спорят от страните. Спора единствено се концентрира върху обстоятелството, с представената академична справка № 94-00-875 издадена на 17.09.2010 г. от Технически университет - град София, Електротехнически факултет, от Николай Симеонов Младенов, същият правилно ли е бил допуснат от конкурсната комисия до участие в конкурса и по-късно класиран. С представянето на тази академична справка налице ли са били основанията за допускане до участие в конкурса на този кандидат, при положение че не е била представена диплома за придобита образователно- квалификационна степен висше образование, каквото изискване има поставено в заповед № К-10241 от 8.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която е обявен конкурсът. По този въпрос, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, който изцяло се споделят и от настоящия касационен съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Закона за висшето образование (ЗВО) висшето училище издава диплома за завършена образователно- квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба, приета от Министерския съвет. Това е Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (обн. ДВ, бр. 75/27.08.2004 г.), съгласно която освен диплома, дубликат на такава, ако е изгубена или станала негодна за ползване, се предвижда и възможността за издаване и на други документи, между които и на академична справка и уверение при поискване. В тази връзка, по аргумент от чл. 4б от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища и предходните две разпоредби от този закон, дипломата не е единственият документ, който доказва успешно завършване на обучението по специалността от съответната образователно-квалификационна степен. Нормативно предвидена е възможността този факт да се установява и чрез заместващи дипломата официални удостоверителни документи, както е процедирано в случая. В тази връзка следва да се има предвид и обективният факт, че дипломата се издава не в деня на завършване с успешното полагане на държавен изпит или със защитата на дипломна работа, а след определен период от време и че е недопустимо по-късното издаване на този документ да води до временно ограничаване или изключване на възможността съответното лице да продължи образованието си или да започне адекватна на придобитото образование трудова дейност. Или с представянето на академичната справка издадена от Технически университет - град София, Електротехнически факултет, не е било допуснато нарушение във връзка с процедурата по допускане на кандидатите до участие в конкурса. С тази академична справка, безспорно се установява обстоятелството, че този кандидат отговаря на изискванията и правилно е бил допуснат до участие в конкурса, или липсва допуснато нарушение от конкурсната комисия и в частност от ответника по касация Ирена Василева Димова. С оглед изложеното по-горе, съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията на тричленният състав, че действията и поведението на дисциплинарно наказания служител като чл. на конкурсна комисия не покриват състава на дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 1,т 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1,т 11 от ППЗМВР. За пълнота на мотивите следва да се има предвид и още едно обстоятелство. Както вече се посочи, вмененото във вина на ответника по касация Ирена Василева Димова като чл. на комисията във връзка с провеждане на конкурса дисциплинарно нарушение е, че е допуснала до участие кандидат, който не е представил изискваща се "диплома за придобита образователно-квалификационна степен", деяние, представляващо "незпълнение на заповед". Не е отчетено обаче от дисциплинарно-наказващия орган в лицето на министъра на вътрешните работи, че Ирена Василева Димова не е компетентна да взема еднолични решения по допускането на който и да е кандидат до участие в конкурса и че това е в правомощията на колективния помощен орган, чието решение е валидно при наличие на изискуемите се кворум и мнозинство съгласно чл. 15 от приложиматаНаредба № I-з 1013/2006 г. Това е допълнително основание в подкрепа на изводите на тричленният състав за незаконосъобразност на процесната заповед. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите на съда кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода от делото се явява основателна и претенцията на присъждане на направените по делото разноски. Тази претенция е основателна до размера на реално направените разноски за адвокатска защита пред тази инстанция, възлизащи на сумата 500 лева. Същите следва да бъдат възложени в тежест на касатора. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,