Решение № 6710 от 6.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на "ЧЕХ-Йосиф Новосад" ООД гр. София против решение 1083/22.02.2022г., постановено по адм. дело 8263/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-09-673/06.07.2021г. , издадена от министър на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 33, ал.1, т.1 от Наредба 5 от 2019г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и за водене на регистри на производителите и контролиращите лица, е одобрено изпращането в Европейската комисия на подаденото заявление за регистрация на Храна с традиционно специфичен характер "Суджук Тръновски"/ "Търновски суджук" в Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на обжалваната заповед. Ответната страна министър на земеделието оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, без наличие на основания за отмяната й по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебното обжалване на заповедта е допустимо, съгласно чл. 33, ал.2, изр. второ от Наредба 5/2019г. , според която заповедта на министъра на основание чл. 33, ал.1 от Наредбата може да се обжалва по реда на АПК. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил фактически установявания по всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и към които се препраща по реда на чл. 221, ал.2 АПК. Съдът е обсъдил становищата на страните и правилно е счел за неоснователни твърденията на жалбоподателя. Правилен и обоснован е изводът на съда за изпълнени в случая изискванията на чл. 18 от Регламент (ЕС) 1151/2012г. за извършване на спорната регистрация. Според тази разпоредба, едно наименование отговаря на условията за регистрация като храна с традиционно специфичен характер, когато описва специфичен продукт или храна, който (която) е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна, или е произведен (произведена) от суровини или съставки, които традиционно се използват за него (нея). Декларацията за възражение на дружеството-касатор срещу спорната регистрация правилно не е приета, с оглед останали недоказани по делото двете основания за приемането й, регламентирани с приложение 5 към чл. 30, ал. 3 от Наредба 5, и изразяващи се в нарушаване изискванията на чл.18 и чл.21, § 1, б. б" от Регламент (ЕС) 1151/2012г., а именно не са предоставени надлежно обосновани доводи защо предлаганата регистрация е несъвместима с условията по регламента, както и е останало недоказано, че използването на спорното наименование е законно, известно и икономически значимо за сходни селскостопански продукти или храни. Правилно съдът е приел за законосъобразен изводът на Постоянната междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер за спазени в случая нормативно установените изисквания за одобряване на заявлението за регистрация на Суджук Търновски/Търновски суджук" като ХТСХ и предложението й до министъра да издаде оспорената заповед. Като е достигнал до верни и обосновани изводи за законосъобразност на обжалваната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което не се дължи произнасяне по тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,