Решение № 6758 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 462/2017 г.

Решение № 6758 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 462/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. В. С., в качеството му на директор на Областна дирекция на МВР гр. К., чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова, срещу решение № 247 от 02.12.2016 г. постановено по адм. дело № 142/2016 г. на Административен съд - К., с което е отменена негова заповед рег. № 277з-429/04.04.2016 г., с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2 от ЗМВР, както и на осн. чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на Л. Г. Т. - Ф. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца.. Касационният жалбоподател смята решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Л. Г. Т.- Ф., чрез пълномощника си адв. Марков, с отговор по касационната жалба и в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът от първата инстанция е сезиран с жалба срещу заповед рег. № 277з-429/04.04.2016 г. издадена от директора Областна дирекция на МВР-К., с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2 от ЗМВР, както и на осн. чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на Л. Г. Т.- Ф. - на длъжност "разузнавач V степен, ДПС" в група "Противодействие на тежките престъпления" на сектор "Криминална полиция" към Районно управление - К. при ОД на МВР-К., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта за това, че в началото на месец ноември 2015 г. не е докладвала писмено на началника на РУ-К. получените от нея сигнали за извършени от В. С. Н., ученик от V-а клас на Природо математическата гимназия - К., противообществени прояви за преценка на характера им, с оглед съдържащите се в тях данни, завеждането им в съответния дневник и за определяне на служител, който да извърши проверка по тях съгласно разпореденото в чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед рег. № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, нарушавайки изискването за наличие на иницииращ документ и по собствена инициатива, без да й е било възложено по надлежния ред е започнала да събира информация за извършителя на проявите, с което е нарушила разпоредбите на чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от Вътрешните правила. Съдът, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и възраженията на страните е установил фактическата обстановка и въз основа на това е направил извод, че оспорването е основателно. Административният акт, предмет на съдебния контрол е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, при редовно проведена административна процедура. Съдът е констатирал процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 и чл. 36 АПК и на чл. чл. 206, ал. 4 ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си за формиране на изводи относно наличието или липсата на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя след анализ на всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства и относимите актове - Правилник за ДПС, Методически указания за дейността на инспектори на ДПС и Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, вкл. и правната сила на същите. Констатирано е още нарушение на приложимия материален закон. Фактическите констатации на ДНО не кореспондират на фактическия състав на чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 ЗМВР, тъй като съдът не е установил нарушение на заповед рег. № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер. В конкретния случай компетентността за проверка и установяване на противообществени прояви със субект малолетни и непълнолетни е предоставена на орган със специални правомощия, чиито функции са предмет на правна регламентация от Правилника за ДПС /обн. ДВ, бр. 92/1998 г./ и Методическите указания за дейността на инспекторите на ДПС в страната - нормативни актове от по-висока степен, а последните и специални, спрямо Вътрешните правила. Изводът на съда е, че служителката от ДПС е спазила правилата на субординация и не е извършила нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 ЗМВР, поради което оспорваният административен акт е материално незаконосъобразен и го е отменил. Решението валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото. Събрал е и е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Въз основа на това е направил правни изводи, които кореспондират на приложимия материален закон и се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. В касационната жалба не се отрича приоритетното приложение на Правилника за ДПС и на Методическите указания за дейността на инспекторите на ДПС в страната - нормативни актове от по-висока степен (първия) и специални (втория), спрямо Вътрешните правила. Възразява се обаче, че вътрешните правила, утвърдени със заповед рег. № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, които нямат характер на нормативен акт, разпореждат спазването на ред за организация на работата, осигуряващи изпълнението на служебната дейност в условията на йерархичност и централизъм, а в конкретния случай този ред виновно не е бил спазен. В същност с изложеното в касационната жалба процесуалният представител на касатора е допълнил мотивите на административния орган. Обосновано съдът е приел, че не е налице виновно неизпълнение на служебни задължения от страна на служителката, което е мотивирало административния орган да ангажира дисциплинарната й отговорност. Нормативната уредба, визираща задълженията на инспекторите ДПС и спецификата на тяхната функция и задължения не са отчетени от ДНО в оспорвания акт. В тази връзка съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел, че посочените в заповедта обстоятелства не доказват носене на дисциплинарна отговорност от страна на касационния ответник. В случая пред касационната инстанция не се представят доказателства, които да обосновават извода за неправилност на съдебния акт и в този смисъл следва да бъдат приети за законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд. Всички възражения на касатора са обсъдени подробно в мотивите на първостепенния съд и обосновано са приети за неоснователни. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. Обжалваното решение, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение