Решение № 1191 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2007 г.

Решение № 1191 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 12 ГПК, вр. чл. 234 ГПК (отм.). Постъпила е молба за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" и "д" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение на Софийския градски съд от 09.10.2002 г. по гр. д. № 437/2001, с което е уважен предявеният ревандикационен иск. Недоволна от решението е молителката М. Б. Г., която иска отмяната му, тъй като противоречи на за прекратяване на производството по предявения иск за нищожност на сделката за закупуване на ревандикирания имот, както и са налице противоречиви указания на Върховния касационен съд в решенията по гр. д. № 2234/1999 и по гр. д. № 1948/2004. Ответниците по молбата И. Б. Д. и О. А. Д. вземат становище за недопустимост на молбата, тъй като в нея изрично е поискана отмяната на решението на Върховния касационен съд по гр. д. № 1948/2004; и евентуално я оспорва по същество, тъй като чл. 231, ал. 1, б. "д" ГПК е отменена със ЗИД ГПК, ДВ, бр. 105, 2002; а останалите основания в молбата съставляват оплаквания за неправилност на решението на Върховния касационен съд. Останалите ответници по молбата не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че в същност се иска отмяна на решението по съществото на делото, което е постановено от Софийския градски съд на 09.10.2002 г., а молбата за отмяна се основава на указания на Върховния касационен съд в постановеното на 15.04.2005 г. по гр.д. № 1948/2004 и е постъпила в съда с вх. № 123/01.08.2005 г., при липса на доказателства тя го е узнала преди 01.05.2005 г.; намира молбата за отмяна допустима. Като разгледа молбата за отмяна, съдът я намира неоснователна по следните съображения: Съдебното решение, с което е уважен предявеният ревандикационен иск, не противоречи на посоченото определение, с което е прекратено производството по иска за прогласяване нищожността на сделката, с която се претендира да е придобит ревандикирания имот, на първо място поради наличието на сила на пресъдено нещо по разгледания ревандикационен иск и липсата на сила на пресъдено нещо по неразгледания иск за нищожност на придобивната сделка и на второ място поради различния предмет на двете дела - прекратеното и решеното. За да са налице две противоречиви съдебни решения, е необходимо те да имат идентичен предмет и да обвързват със сила на пресъдено нещо едни и същи страни. За да са налице противоречиви указания на Върховния касационен съд по приложението на закона, е необходимо да е налице въззивно решение, постановено след повторно връщане на делото за ново разглеждане от касационната инстанция. Атакуваното решение не е въззивно, то е постановено от Софийския градски съд по реда на чл. 208, ал. 2 (отм.) ГПК (отм.) като контролноотменителна инстанция след отменяването по реда на надзора на предходно решение на Софийския градски съд по същото дело. Както решението на Върховния касационен съд по гр. д. № 2234/1999, така и решението на същия съд гр.д. № 1948/2004, са постановени по реда на надзора, а не по реда на касационното обжалване. Видно от изложеното няма противоречие между решението, с което е уважен предявеният ревандикационен иск и определението, с което е прекратено производството по иска за прогласяване нищожността на сделката, с която се претендира да е придобит ревандикирания имот; нито има противоречиви указания в две решения на Върховния съд, като касационна инстанция, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение