Решение № 10794 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13357/2018 г.

Решение № 10794 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13357/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, едната подадена от "Ватия Холдинг" АД със седалище и адрес на управление в гр. София, комплекс "Есте", ул. "Самоков" № 28 "И", представлявано от изпълнителния директор Г. Симеонов, чрез процесуален представител и другата от Регионална дирекция по горите - Пазарджик със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. "Ал. Стамболийски" № 50 срещу решение № 5182 от 9.08.2018 г., постановено по адм. дело № 10855/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). "Ватия Холдинг" АД обжалва решението, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за сумата от 514 809, 82 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби за разходи, направени за закупуване на 5 000 тона фелдшпат от Турция, както и за сумата 11 408,68 лева лихва за забава и в частта разноски. Навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна. Претендира разноски. Ответникът по първата касационна жалба - Регионална дирекция по горите – Пазарджик, в писмен отговор поддържа становище за липса на касационни основания. Регионалната дирекция по горите - Пазарджик обжалва решението, в частта, с която е осъдена да заплати на "Ватия Холдинг" АД сумата от 44 270, 83 лв., представлява обезщетение за претърпени от дружеството загуби за заплатена от него неустойка, за периода от 2.08.2016 г. до 31.12.2016 г. на "Булгармин инженеринг" АД по договор от 1.01.2013 г., сумата от 2 770 676,70 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от очакваните и неполучени приходи от продажбата на недобитите количества суровина пегматит за 2016 г. и 2017 г. (от която 1 817 905, 90 лв. пропуснати ползи за период от 2.08.2016 г. до 31.12.2016 г. и 908 500 лв. пропуснати ползи за периода от 1.01.2017 г. до 2.05.2017 г.), както и сумата от 66 320, 76 лв., представляваща лихва за забава върху посочените главници, считано от 2.05.2017 г. (датата па влизане в сила на решението за отмяна на оспорения административен акт) до 27.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане па сумите. Навежда доводи за недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът по втората касационна жалба - "Ватия Холдинг" АД, в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на "Ватия Холдинг" АД и за частична основателност на касационната жалба на Регионална дирекция по горите - Пазарджик. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира жалбите за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: "Ватия Холдинг" АД е концесионер на находище "Стрелча–Мерата" за добив на пегматит, находящо се в землището на гр. Стрелча, с добивни участъци "Мерата", "Мали Кладни дял" и "Банчовец". Находището е отдадено на концесия първоначално на "Ватия" АД с договор, сключен на 18.12.2006 г. Правата и задълженията по договора за концесия са прехвърлени изцяло от "Ватия" АД на "Ватия Холдинг" АД с допълнително споразумение № 1 от 30.06.2010 г., на основание РМС № 157 от 23.03.2010 г. Към договора за концесия са приложени три, издадени от Министерство на регионалното развитие и благоустройството акта за изключителна държавна собственост за участък "Банчовец" - № 316/23.01.1998 г., за участък "Мали Кладни дял" -№ 317/23.01.1998 г. и за участък "Мерата" - № 320/26.01.1998 г., в които се съдържат данни за количеството на запасите от полезно изкопаемо по категории, както и за съдържанието на Na2 O и Ka2 O в пегматита в отделните участъци на находище "Стрелча-Мерата". Със заповед № 08 от 12.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик е наредено спиране на дейността добив на подземни богатства в един от добивните участъци на концесията - кариера "Мали Кладни дял", отдел 467, подотдел 1, на територията на ТП ДГС Панагюрище, извършван от "Ватия Холдинг" АД, до отстраняване на нарушението – до промяна предназначението на поземлени имоти в горски територии, съгласно чл. 73 от Закона за горите. Заповедта е оспорена от "Ватия Холдинг" АД пред Административен съд - Пазарджик и с решение № 590 от 7.11.2016 г., постановено по адм. д. № 49/2016 г. е отменена като незаконосъобразна. Съдебният акт е потвърден от ВАС, пето отделение с решение № 5461 от 2.05.2017 г., постановено по адм. дело № 13935/2016 г. Установено е, че начинът на трайно ползване на площта на участък "Мали Кладни дял" е променен още през 1969 г. съгласно действащите тогава нормативни разпоредби и не се налага промяна съгласно действащия Закон за горите. Добивните дейности на участък "Мали Кладни дял" са били спрени и със заповед № 177 от 2.10.2015 г. на директорът на ТП ДГС Панагюрище за периода от 17.02.2016 г. до 2.08.2016 г., когато влиза в сила решението на Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 737/2015 г., с което тази заповед е отменена, потвърдено от ВАС с решение № 9441/2.08.2016 г. От 2.08.2016 г. до 2.05.2017 г. добивните дейности на концесионера от участък "Мали Кладни дял" са спрени по силата на заповед № 08 от 12.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик. В съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 6 от договора за концесия, концесионерът е разработил и утвърдил годишни работни проекти за добив на пегматит от находище "Стрелча-Мерата" с утвърдени количества за добив от всеки от участъците, които са съгласувани с министерството на енергетиката и одобрени от него. "Ватия Холдинг" АД е едноличен собственик на капитала на "Ватия Трейдинг" ЕООД и с това свое дружество на 4.01.2016 г. е сключил договор със срок на действие до 31.12.2018 г., по силата на който "Ватия Холдинг" АД продава на търговското дружество продукти, получени от преработка на суровини от находище "Стрелча-Мерата". От своя страна "Ватия Трейдинг" ЕООД има сключени договори с производители на стъкло и стъклени изделия, които са потребители на тези суровини. "Ватия Холдинг" АД е внесъл през месец октомври 2016 г. от Турция 5000 (пет хиляди) тона фелдшпат, чиято стойност заедно с транспортните, товаро-разтоварните, митнически и др. такси и застраховка е общо 514 809, 82 лева. "Ватия Холдинг" АД е сключил договор с подизпълнител "Булгармин инженеринг" АД (каквото право му дава клаузата на чл. 14, ал. 2 от договора за концесия), който срещу възнаграждeние да извършва дейностите по изземване на полезното изкопаемо от находище "Стрелча-Мерата". В договора е уговорено подизпълнителят да добие количествата съгласно утвърдените годишни работни проекти, уговорена е и неустойка в размер на 25 % от стойността на неизпълнението, което неизправната страна по договора дължи на изправната. На 31.12.2016 г. страните по този договор са констатирали неизпълнение от страна на "Ватия холдинг" АД, във връзка с участък "Мали Кладни дял" и размер на дължимата неустойка, за чието плащане са представени доказателства. По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че са налице предпоставките за частично уважаване на исковите претенции. Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касаторите. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е както поотделно, така и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил правилни и обосновани изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени предпоставките: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Отговорността не се презумира от закона и в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по отношение понесените имуществени вреди за пропуснати ползи и частично по отношение претърпените загуби от внос на суровина от Турция. Касаторът "Ватия Холдинг" АД твърди необоснованост на решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска за обезщетение за претърпени загуби за разходи в размер на 514 809, 82 лева, направени за закупуване на 5000 тона фелдшпат от Турция, както и сумата от 11 408, 68 лева лихва за забава върху посочената сума. Правилно съдът е приел, че загубата, която е реализирана от сделката по вноса на фелдшпат, не е засегнала пряко правната сфера на "Ватия Холдинг" АД. Действително, ако добивът от участък "Мали Кладни дял" не е бил спрян със заповедта на директора на Регионална дирекция по горите -Пазарджик, за концесионера не би възникнала необходимост да извърши доставка от Турция на суровина, със запаси от която разполага за дълъг период от време, предвид продължения срок на концесията до 2033 г. Обстоятелството, че "Ватия Холдинг" АД е едноличен собственик на капитала на "Ватия Трейдинг" ЕООД не обуславя вреда за холдинга, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт, тъй като се касае за две самостоятелни юридически лица. Възраженията на касатора Регионалната дирекция по горите - Пазарджик, изложени в касационната му жалба са по същество същите, каквито са направени пред първоинстанционния съд и са обсъдени в решаващите мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция.. Договорът за концесия за находището за добив на пегматит "Стрелча-Мерата" е сключен с предходния концесионер "Ватия" АД на 18.12.2006 г., като в чл. 21, ал. 2 е посочено, че датата на влизане в сила на концесионния договор е 8.12.1998 г., която е и началната дата на концесията, а в чл. 44 и чл. 45 от Заключителните разпоредби се сочи, че това е датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния договор, като правото на собственост върху обекта на концесията се установява с актовете за изключителна държавна собственост за всеки от трите добивни участъка "Мали Кладни дял", "Мерата" и "Банчовец". С решение № 590 от 7.11.2016 г., постановено от Административен съд - Пазарджик по адм. д. № 49/2016 г., което е потвърдено от ВАС, пето отделение с решение № 5461 от 2.05.2017 г., постановено по адм. дело № 13935/2016 г. е установено, че начинът на трайно ползване на площта на добивния участък "Мали Кладни дял" е променен още през 1969 г. съгласно действащите тогава нормативни разпоредби и не се налага промяна съгласно действащия Закон за горите. С решение на Министерски съвет на Република България от 8.08.2016 г. срокът на концесията е продължен до 2033 г. Не съществуват каквито и да било съмнения относно начина на трайно ползване на площта на участък "Мали Кладни дял" от 1969 г. до настоящия момент, освен като кариера за добив на пегматит и в тази връзка за законосъобразното упражняване на правата по концесионния договор от страна на концесионера. Със заповед № 08 от 12.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик за концесионера е създадена пречка да осъществява правата, дадени му в чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора за концесия, а именно да добива подземни богатства от находището и право на собственост върху добитите подземни богатства, т. е. бил е лишен от възможността да осъществява основното свое право на добив за периода от 2.08.2016 г. до 2.05.2017 г. Правилно съдът е приел за неотносими към предмета на делото и не е обсъдил представените от Регионална дирекция по горите – Пазарджик доказателства, предоставени му от синдика на "Булгар минерали – Стрелча" АД(н), относно отношения между това дружество и "Ватия Холдинг" АД, касаещи договор за наем на сгради, машини и съоръжения, тъй като по делото са събрани множество доказателства и не съществува съмнение, че за периода от 2.08.2016 г. до 2.05.2017 г. концесионерът е разполагал с производствена база, където да преработва суровина, добита от другите добивни участъци на находище "Стрелча-Мерата". Неоснователно е твърдението на касатора Регионална дирекция по горите – Пазарджик, че при спрян добив на пегматит от участък "Мали Кладни дял", концесионерът е можел да компенсира като добива суровина от друг участък. Съдът подробно е обсъдил параметрите, заложени в годишните работни проекти за 2016 г. и 2017 г., данните за количеството на запасите по категории и за съдържанието на Na2 O и Ka2 O в пегматита в отделните участъци, съдържащи се в трите акта за изключителна държавна собственост, издадени от МРРБ. Съдът правилно е обосновал извод, че по време на спрения добив от участък "Мали Кладни дял", концесионерът не е можел да компенсира с добив от другите два участъка. Поради тези съображения първоинстанционният съд не е кредитирал твърдяното от касатора Регионална дирекция по горите – Пазарджик процесуално нарушение, като не е допуснал поисканата от него експертиза относно твърдението, че концесионерът е можел да добива същата суровина от останалите два участъка и да не търпи пропуснати ползи, както и свидетел за изясняване на обстоятелства относно фабриката за преработка на суровина, спорове за машини и съоръжения. Настоящата инстанция споделя мотивите на съда да уважи исковата претеция на "Ватия Холдинг" АД за обезщетяване за претърпени загуби със сумата 44 270, 83 лева, представляваща заплатена от дружеството неустойка за периода от 2.08.2016 г. до 31.12.2016 г. Концесионерът, възползвайки се от дадената му с договора за концесия възможност, е сключил договор с подизпълнител "Булгармин инженеринг" АД, който да извърши изземване (добив) на полезни изкопаеми от находище "Стрелча–Мерата" срещу възнаграждение, при определени в договора условия, включително договорена неустойка в размер на 25 % от неизпълнението, която неизправната страна дължи на изправната. "Ватия холдинг" АД е заплатило на "Булгармин инженеринг" АД неустойка в размер на 44 270, 83 лева, с което е понесло имуществена вреда – претърпяна загуба, която е в пряка причинно-следствена връзка с отменената незаконосъобразна заповед на директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик и е непосредствена последица от него. Възраженията на касатора Регионална дирекция по горите – Пазарджик относно основателността на претендираните претърпени загуби от платената неустойка не намират опора в събраните по делото доказателства. Правилни са правните изводи на Административния съд - София-град относно основателността и размера на претендираното от "Ватия Холдинг" АД обезщетение за пропуснати ползи. Съдът е провел обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно, като на същите е направена съвкупна преценка, въз основа на която са изведени правните изводи. Поради това касационната инстанция изцяло споделя мотивите на съда, като не счита за необходимо те да бъдат преповтаряни, а съобразно дадената в разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК възможност изцяло препраща към тях. Основателни и доказани по размер са имуществените вреди, които концесионерът е претърпял като пропуснати ползи от очакваните и неполучени приходи от продажбата на недобитите количества пегматит за 2016 г., в размер на 1 817 905, 90 лева и за 2017 г. в размер на 908 500 лева. Релевантно в случая е и обстоятелството, че със заповед № 08/12.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик е спряна дейността на един търговец, която не е свободно организирана и планирана от него, а е регламентирана с договор за концесия, в който точно са разписани правата и задълженията му. Концесията е право на експлоатация върху обект и/или услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на капиталово търговско дружество-концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради, управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск. Съдържанието на договора за концесия сочи, че това право се реализира чрез предварително поставени цели, които държавата иска да постигне в интерес на обществото и на икономическото развитие, като в конкретния случай относно "Стрелча-Мерата" са определени местоположението и площта на находището, планира се добива по количество и качество чрез задължително одобряване на цялостен и годишни работни проекти, вменено е на концесионера задължението да заплаща определено концесионно възнаграждение, да прави задължителни инвестиции и да представя ежегодно на концедента банкова гаранция, която да гарантира изпълнението на задълженията на концесионера по договора за съответната календарна година. С оглед гореизложеното административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод исканията на страните за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да бъдат оставени без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение