Решение № 12809 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15503/2011 г.

Решение № 12809 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15503/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 4379 от 11.10.2011 г., постановено по адм. дело № 842/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ). Иска се отмяната му с доводи за неправилност и необоснованост. Ответникът Иван Димитров Данев оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна по направеното възражение за прихващане на изплатени на служителя суми, както и по отношение на присъдените разноски в цялост, без да е съобразено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо. За да се произнесе по същество, съобрази следното: Касае се за предявен пред АССГ иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № 10227/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Решение № 4379 от 11.10.2011 г. е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). С този съдебен акт Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Иван Димитров Данев сумата 6600 лева обезщетение за времето, през което поради незаконното му уволнение той не е заемал служба. Агенцията е осъдена да заплати изцяло и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Изложените оплаквания на касатора са, че не е безспорно доказано обстоятелството, че за процесния период ищецът не е осъществявал трудова дейност и не е получавал възнаграждение за престиране на личен труд, включително под формата на свободна професия или по силата на сключен граждански договор, че неправилно съдът не е уважил направеното от ответника по иска възражение за прихващане с изплатените на Данев като обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл две брутни заплати от 1320 лева и една брутна заплата от 660 лева на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Възразява се и срещу присъдения в пълен размер адвокатски хонорар. При така направените доводи жалбата се явява частично основателна. Неоснователно е оплакването за недоказаност на обстоятелството, че за процесния период ищецът Данев не е работил и не е получавал възнаграждение от престиране на личен труд. Представени са копия от служебната и трудовата книжка на служителя. При оспорване верността на удостоверените факти и обстоятелства в тези документи, в тежест на ответника е да докаже обратното, което не е сторил. Правилно съдът не е уважил искането за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 660 лева за неспазено предизвестие от органа, като изложените в тази насока мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо преповтарянето им. Касационното оспорване обаче е основателно по отношение на неуваженото от съда искане на ответника за прихващане между дължимата на Данев сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, дължимо от органа ex lege предвид конкретната хипотеза за прекратяване на правоотношението - чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия закон (при съкращаване на длъжността). Припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и такова, получено по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда два пъти, в какъвто смисъл е константната съдебна практика по аналогични казуси, както на ВАС, така и на ВКС. Ето защо, предвид безспорното установяване на брутния размер на месечното трудово възнаграждение за длъжността, заемана от Данев и изплащането на обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1320 лева, решението в осъдителната му част следва да бъде отменено за сумата над 5280 лева (6600 лева - 1320 лева) и претенцията да бъде отхвърлена за разликата над тази сума. Що се касае до присъдените от съда разноски в размер на 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция счита, че сумата следва да бъде намалена на 450 лева. Този извод не е с оглед направеното пред АССГ възражение на ответника за прекомерност, а защото липсват доказателства договореното в този размер възнаграждение да е реално внесено от ищеца, както по време на съдебното производство по оспорване на уволнителната заповед, така и в исковото такова. Предвид обаче липсата на оспорване на размера на целия хонорар от страна на касатора като недължими разноски, решението е влязло в сила за сумата от 450 лева, което в случая представлява трикратният размер на минималното адвокатско възнаграждение, какъвто съгласно нормативната уредба се присъжда при възражение за прекомерност. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,