Решение № 3890 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12454/2011 г.

Решение № 3890 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12454/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 1991/27.07.2011 г., постановено по адм. д. 2061/11 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 180900985/13.01.10 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 114/8.03.2010 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, включително и относно присъдените разноски, по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Маринекс" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1991/27.07.2011 г., постановено по адм. д. 2061/11 г. по описа на АС - Варна отменен РА № 180900985/13.01.10 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с Решение № 114/8.03.2010 г. на ДД "ОУИ", с който за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 на 2004 г., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Гимли" ЕООД, са определени задължения по ЗДДС общо в размер на 19 686 лв. и са начислени лихва за забава за сумата от 13 464,90 лв. Административният съд като е взел предвид мотивите на решение № 7984/7.06.2011 г., постановено по адм. д. 15691/2010 г. по описа на Върховния административен съд, е приел, че РА е действителен данъчен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че спорните фактури отразяват реални доставки, поради което незаконосъобразно данъчните органи са отказали да признаят на това основание право на данъчен кредит на "Маринекс" ООД. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 900645/24.07.2009 г., изменена със Заповед за възлагане на ревизия № 900877/28.09.2009 г. и № 900985/28.10.2009 г., издадени - на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от орган по приходите - началник сектор "Ревизии и проверки - 1" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Русе. РА е издаден от Красимир Денев - инспектор по приходите, определен със Заповед за определяне на компетентен орган № К 900985/17.12.2009 г., издадена от Мима Вутова, орган по приходите началник сектор "Ревизии и проверки - 1" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Русе. Тези факти не са обсъждани от първоинстанционният съд, който е приел, че за тях има формирани правни изводи в мотивите на решение на ВАС, постановено при разглеждане на спора като първа касационна инстанция. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В конкретния случай АС - Варна не е спазил тази разпоредба и не е извършил проверка дали обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Видно от данните по делото, данъчната ревизия на "Маринекс" ООД е за проверка спазването на ЗДДС (отм.) и обхваща данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 на 2004 г. За резултатите по ЗДДС (отм.) за тези четири данъчни периода са издадени влезли в сила данъчни актове за прихващане или връщане (ДАПВ) № 275/03.11.2004 г., № 652/2.12.2004 г., № 871/17.12.2004 г. и № 71/19.01.2004 г., издадени от ТДД - Русе, с които по отношение "Маринекс" ООД е установено, че няма установени и неизплатени данъчни задължения и са определени суми за възстановяване в декларираните със справки-декларации размери. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на ВАС, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г. влезлите в сила ДАПВ по ДПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Действително по отношение на този въпрос е налице противоречива съдебна практика, която следва да бъде преодоляна при приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2011 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Съгласно чл. 134, ал. 1 от ДОПК заповедта за възлагане на ревизия на определени с влязъл в сила акт се издава от директора на съответната териториална дирекция на НАП. Макар в закона - чл. 133, ал. 1 от ДОПК да е употребен изразът "определено с влязъл в сила ревизионен акт", в съдебната практика се приема, че до изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ бр. 108 от 2007 г., влезлите в сила актовете за прихващане също следва да бъдат изменяни по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая този ред не е бил спазен от приходната администрация, защото заповедта за възлагане на ревизията не е издадена директора на ТД на НАП - гр. Русе, а от орган по приходите началник сектор "Ревизии и проверки - 1" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - Русе и без да са обсъждани обстоятелства по чл. 133 и сл. от ДОПК, а по общия ред на чл. 112 от ДОПК. Доколкото става въпрос за специална компетентност, тя не може да бъде делегирана, поради което допуснатото нарушение е съществено и води до нищожност на издадения РА. Изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.07 г. ограничава правните последици на издадените след тази дата АПВ, но не променя правния характер на издадените преди това и влезли в сила ДАПВ. Този анализ следва да се извършва при преценката по какъв ред и от кой орган следва да се възлага извършване на ревизия на данъчни периоди и задължения, за които има издадени ДАПВ, а не да се установява компетентния орган в зависимост от това преди или след 19.12.07 г. е издадена ЗВР. Като е приел друго - че издаденият РА е действителен и поражда правни последици, поради което е разгледал спора по същество е отменил същия като незаконосъобразен, АС - Варна е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК и вместо него постановяване на друго решение, с което издаденият РА № 180900985/13.01.10 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 114/8.03.2010 г. на ДД "ОУИ" бъде прогласен за нищожен. С оглед изхода на спора и пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция - отмяна на РА като незаконосъобразен и прогласяването му за нищожен, крайният резултат е в полза на "Маринекс" ООД, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в частта му разноските. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че присъдените от АС - Варна разноски не са доказани в определения от съдът размер. Представеният списък за направените разноски (стр. 108 от адм. д. 865/12010 г. по описа на АС - Варна, представляващо част от съдебното производство по първоначалното разглеждане на жалбата срещу РА), съдържа действително направени разноски както следва - държавна такса за образуване на адм. д. в размер на 50 лв. и комисионна за внасянето й в размер на 5 лв. (вносна бележка на стр. 22), депозит за вещо лице в размер на 350 лв. и комисионна за внасянето му в размер на 10 лв. (вносна бележка на стр. 42) и адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. (договор за правна защита и съдействие № 00074942 на стр. 109). Следователно решението на АС - Варна, с което е осъдена Д "ОУИ" - Варна да заплати сумата 1515 лв. разноски в полза на "Маринекс" ООД е правилно и законосъобразно с оглед крайния резултат от изхода на спора. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение