Решение № 9885 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5344/2026 г.

Производството по делото е с основание по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, чрез адв. Брезовска, против Решение №12065/26.03.2026г., постановено по адм.дело №257/2026г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. В съдебно заседание, чрез адв. Брезовска, поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - Д. М. М., чрез адв. Апостолова, в писмено становище и в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските в касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес от оспорването и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображенията: С обжалваното решение АССГ е отменил Заповед №45/11.12.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, с която на основание чл.107а, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на Д. М. М. на длъжността [заличен текст] в същата агенция. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с нормите на чл. 107а, ал.1 от ЗДСл. При направената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и е обосновано. По делото е установено, че органът по назначаването не е доказал, че преди постановяване на процесната заповед, е изпълнил императивното изискване на чл.107а, ал.1 от ЗДСл, да отправи до служителя Д. М. М. писмено предложение за прекратяване на служебното й правоотношение. Такова предложение не се съдържа в административната преписка по издаване на заповедта, нито е представено от административния орган при изрично дадени от съда указания, че следва да го направи. При тези фактически установявания, правилни и напълно споделени от настоящия касационен състав, са изводите на административния съд, че липсата на предложението по чл.107а, ал.1 от ЗДСл е съществено процесуално нарушение в процедурата по прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение. Именно в това предложение трябва да бъде формулирана волята му за прекратяването и конкретизиран размера на предлаганото обезщетение, които трябва да стигнат до знанието на съответния служител. Според съдържанието му, служителят може в 7-дневен срок да вземе решението си изрично да го приеме или да го откаже – изрично или мълчаливо. Липсата на предложението по чл.107а, ал.1 от ЗДСл е липса на материално правната предпоставка за издаване на процесната заповед на соченото в нея законово основание, съответно я прави незаконосъобразна. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение, с което е отменена процесната заповед, е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при липса на възражение за прекомерността им, в полза на ответника по касационната жалба Д. М. М., се дължат своевременно поисканите и доказано направени разноски за заплатен адвокатски хонорар в настоящото касационно производство в размер от 800 /осемстотин/ евро, за които следва да бъде задължен касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,