Решение № 8456 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ц. С. С. чрез адв. М. Стоянова срещу Решение 6165 от 25.10.2022г., постановено по адм. дело10554/2021г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател счита решението за нищожно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изводите на съда били неправилни и постановени в противоречие със събраните по делото доказателства, съдът не бил изяснил фактическата обстановка в случая. Всички площи на жалбоподателя попадали в допустимия слой. Неверни били изводите на съда, че жалбоподателят не разполага с валидно правно основание за заявените от него площи. Позовава се на представената справка от ОСЗ Перник справка, от която е видно, че жалбоподателят разполага с регистрирани правни основания за площите за кампания 2019г.. Неправилни били изводите на съда , че актът е мотивиран. В конкретния случай актът съдържа множество цитати на нормативни текстове, посоченото основание е общо формулирано и от него не могат да се изведат конкретни факти. Недопустимо е едва в хода на съдебната фаза органът да излага основанието си за отказ и да доказва същото с експертиза. Твърди се , че актът страда от порок по смисъла на чл.146, т.2 от АПК и затова подлежи на отмяна. Моли да се отмени решението и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Стоянова, поддържа жалбата и моли съда да я уважи, претендира разноски като представя договор за правна защита и списък на разноските/л.28 и 29 от делото/. Ответникът-заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в касационната жалба, прецени данните по делото и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение , което подлежи на касационен контрол и затова е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Ц. С. С. против Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/6396 от 05.08.2021 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Съдебното решение е неправилно. За да постанови решението АССГ е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Правилен е извода на съда, че административния акт е издаден от компетентен орган. Неправилно обаче съдът е приел, че актът е мотивиран. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. С обжалваното уведомително писмо административният орган е отказал плащане по следните схеми- Подмярка 13.1, СЕПП, СПП и ЗДП. От текста на уведомителното писмо не става ясно по отношение на кои точно площи, заявени от жалбоподателя е прието, че са налице недопустими за подпомагане площи. Не става ясно по какъв начин е установена недопустимостта на площите. От текста на административния акт не става ясно поради каква причина е постановен обжалвания отказ от финансиране. Мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване. Становището на административния орган пред първоинстанционния съд не санира порока на издаденото Уведомително писмо в конкретния случай.. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Посочените данни от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо са относими към Намаления, но нито в поясненията към съответната колона, нито в приложени към преписката доказателства се посочват кои точно изисквания не са спазени от земеделския производител. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Липсата на мотиви по същество на спора представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК. Недопустимо е в хода на съдебното производство да се излагат основанията за отказ и да се доказват чрез експертиза. Предвид горното касационният състав приема, че уведомителното писмо е издадено при липса на мотиви и следва да бъде отменено като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Ц. С. С. за подпомагане за кампания 2019. Решението на АССГ като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/6396 от 05.08.2021 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да присъдят сторените разноски по делото съгласно представения списък в размер на 2733,53лв. Ето защо, съдът