Решение № 379 от 9.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1177/2015 г.

Решение № 379 от 9.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1177/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдената Е. И. П., депозирано на 18.07.2015 г., за възобновяване на НОХД № 3424/08 по описа на Варненски районен съд, по което е постановена присъда № 504 от 8.11.2012 г., влязла в сила на 24.11.2012 г., с която подсъдимата е призната за виновна в това, че на 12.07.2007 г. в [населено място], при условията на повторност, в немаловажен случай, е направила опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 213, 24 лв, от владението на литовския гражданин Донатас Дервинис, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на две години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор. Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдената Е. И. П., депозирано на 18.07.2015 г., за възобновяване на НОХД № 3424/08 по описа на Варненски районен съд, по което е постановена присъда № 504 от 8.11.2012 г., влязла в сила на 24.11.2012 г., с която подсъдимата е призната за виновна в това, че на 12.07.2007 г в [населено място], при условията на повторност, в немаловажен случай, е направила опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 213, 24 лв, от владението на литовския гражданин Донатас Дервинис, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на две години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителката е задочно осъдена и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Алтернативно се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде отменена осъдителната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъдената моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Алтернативно, намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Осъдената Е. И. П. е привлечена към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган от 7.08.2007 г, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Обявила е адрес за призоваване [населено място], обл. В.. Разследващият орган й е взел мярка за неотклонение "парична гаранция", в размер на 500 лв. При предявяване на обвинението е участвал упълномощеният й защитник адвокат С. от АК, В. На 15.07.2008 г е внесен обвинителен акт във Варненски районен съд. Образувано е НОХД № 3424/08 по описа на съда. Подсъдимата е призована чрез Кметството на [населено място], обл. В., но не е намерена на адреса. Постъпили са данни, че е заминала за Гърция. Въпреки това, съдът е предприел действия по издирването й. Постановил е да бъде проведено общодържавно издирване и е изменил мярката й за неотклонение в "задържане под стража". Общодържавното издирване не е дало резултат и ход на делото е даден на 8.11.2012 г, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, с участието на упълномощения защитник. Присъдата е постановена в същото съдебно заседание и е влязла в сила, без да постъпи жалба или протест. На 4.07.2013 г. е издадена Европейска заповед за арест, въз основа на която осъдената е задържана в [населено място], Гърция, на 16.10.2013 г. С решение на местния Апелативен съд е постановено предаването й на българските власти под отлагателно условие: след като изтърпи наказание две години "лишаване от свобода", наложено й за престъпление, извършено на гръцка територия. Понастоящем осъдената се намира в Затвора, [населено място], откъдето е депозирала настоящето искане. Настоящият състав на ВКС намери, че искането е допустимо поради следните съображения: Е. П. има качеството на задочно осъдена, тъй като съдебното производство е протекло в нейно отсъствие. Узнала е за влязлата в сила присъда на 16.10.2013 г., при задържането й в [населено място], Гърция, въз основа на европейска заповед за арест. До изтичане на срока по чл. 423 НПК обаче се е намирала в гръцки затвор, където е изтърпявала наказание "лишаване от свобода". При това положение, възможността й да упражни правото си е била обусловена от фактори, извън нейната воля, каквито са осигуряване на правна помощ и даване на разяснения за процесуалните й права на разбираем за нея език. При липса на доказателства в противоположен смисъл, следва да се приеме, че срокът е спазен, което тълкуване е в полза на молителката / както е известно, на подсъдимия или осъдения не може да се прехвърли доказателствена тежест /. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Съображенията за това са следните: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. Осъдената Е. И. П. е узнала за воденото наказателно производство от момента на привличането й / 7.08.2007 г /. Не е изчакала развоя на делото, а е заминала за друга държава от Европейския съюз, без да уведоми компетентните органи. Съдът е положил усилия да я призове за съдебната фаза, но това се е оказало невъзможно поради отсъствието й от страната и липсата на данни за актуално местопребиваване. Следователно, молителката е знаела за висящото наказателно производство, но сама е избрала да не участва в съдебната му фаза, тъй като се е укрила от компетентните органи, в какъвто случай не й се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото с нейно участие. По отношение на алтернативното искане за допуснато съществено процесуално нарушение, то е неоснователно, тъй като задочното производство е проведено при стриктно спазване на процесуалните изисквания, поради което не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, 2 НПК. Водим от горното и на основание чл. 423, чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,