Решение № 2849 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2015 г.

Решение № 2849 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева чл. 209, т. 3 АПК Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 311 от 17.07.2015 г., постановено по адм. д. № 440/2015 г. Административен съд - Велико Търново е отменил по жалба на Катя Кирилова Косева от гр. Свищов, като незаконосъобразна заповед № 05-200/07.05.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Свищов, потвърдена с решение № РДСП 14-24/10.06.2015 г. на директора на РДСП - Велико Търново. Върнал е делото като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Свищов за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, като е задължил административния орган да се произнесе по молба - декларация с вх. № 05-200/07.05.2015 г. в едномесечен срок от получаване на преписката. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Свищов с оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява Ответната страна - Катя Кирилова Косева в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а по същество на наведените касационни основания, за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил подробно фактическата обстановка по спора и е приложил правилно материалния закон. Със заповед № 05-200/07.05.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Свищов е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнала нужда на Катя Косева. Административният акт е мотивиран с това, че жалбоподателката не живее на адреса, посетен от социалните работници, които е следвало да направят социалния доклад, както и че липсва инцидентно възникнала необходимост от финансови средства, което е условие по чл. 16 от ППЗСП. Посоченият административен акт е оспорен пред директора на РДСП - Велико Търново, който с решение № РДСП 14-24/10.06.2015 г. е потвърдил заповедта за отказ по съображения, че социалните работници не са открили Косева на посочения от нея адрес, както и че Косева страда от хронично заболяване, поради което не е налице инцидентно възникнала нужда, а необходимостта от лечение в случая е постоянна. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката страда от хронично заболяване "Първична гонортроза", но във връзка с влошаване на здравословното й състояние, по медицинска необходимост и наложителност й е извършено лечение с ендопротезиране на ляво коляно на 14.11.2014 г., т. е. хирургичната интервенция не е била планова. Косева е представила фактури за заплащане на лечението, които са в общ размер на 2050 лв. Съдът е приел, че влошеното здравословно състояние представлява инцидентно възникнала здравна нужда. Освен това са изведени и доводи, че са нарушени административнопроизводствените правила, тъй като социалните работници не са изпълнили предвидената в чл. 27, ал. 3 - 5 от ППЗСП процедура за изготвяне на социалния доклад. Изложено е още, че правилото на чл. 8 от ППЗСП е относимо към определяне на териториалната компетентност на административния орган, но не е основание за отказ за отпускане на социална помощ. Направен е окончателният извод, че са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на социална помощ. Съгласно чл. 8 от ППЗСП - социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета. А разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата, от значение за заявеното право на социална помощ, да бъдат установени в срок от 20 дни от подаването на молбата - декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. Както посочената разпоредба на чл. 27 от ППЗСП, така и допълнителната разпоредба на § 1, т. 11 от ЗСП, дефинираща понятието "социален доклад" не предвиждат възможност за неизвършване на социална анкета в случаите, когато лицето временно отсъства от постоянния си адрес. Социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, която не се изразява само в проверка на място по постоянния адрес, а в проучване на документация и събиране на информация. В разглеждания случай е извършена социална анкета въпреки, че Косева не е намерена на постоянния си адрес, като видно от социалния доклад са взети предвид данните от наличните документи, представени при подаване на молба-декларацията. В приложеното по делото становище, от директора на ДСП - Свищов се установява, че по време на посещението от социалните работници на посочения от ответницата по касация постоянен адрес, Косева е била на лечение. Освен това по делото е приложена нотариално заверена декларация от бившият съпруг на жалбоподателката в първоинстанционното производство, че лично е посетил ДСП - Слатина и е уведомил за адреса, на който може да бъде открита Косева. Ненамирането на лицето на посочения постоянен адрес в молба-декларацията не съставлява предвидено от чл. 12, ал. 2 от ЗСП материалноправно основание за отказ за отпускане на помощта, след като постоянният адрес не е променен, а отсъствието е временно. Още повече, че в мотивите на решението на директора на РДСП - Велико Търново е посочено, че е изготвена социална анкета, което се потвърждава и от доказателствата по делото. Освен изложеното следва да се отбележи, че социалните работници са уведомени за адреса, на който може да бъде открита Косева, но няма данни, както и твърдения за посещението на този адрес. Разпоредбите на чл. 27, ал. 3 - 5 от ППЗСП регламентират поставянето на уведомление на постоянния адрес на лицето, когато не може да бъде открито, както и повторно посещение. В случая тези изисквания не са били изпълнени от социалните работници, поради което посоченото основание за отказ, поради отсъствие от постоянния адрес на лицето, правилно е възприет от административния съд, като незаконосъобразен. По отношение на доводите на касатора, че Косева страда от хронично заболяване, поради което при нея не е налице инцидентно възникнала нужда от лечение, а постоянна такава, поради което не й се следва помощта по чл. 16 от ППЗСП, следва да се отбележи, че и те са неоснователни. Действително, както е посочено в обжалваното решение, независимо от хроничното заболяване, от което страда ответницата по касация, през м. ноември 2014 г. Косева е претърпяла операция във връзка с влошено здравословно състояние. В тази връзка е епикриза от 19.11.2014 г., издадена от МБАЛ "Д-р Теодоси Витанов" ЕООД, гр. Трявна. Косева е заплатила оперативно спешно лечение в размер на 2050 лева, събирани от близки и приятели, тъй като е получавала пенсия в размер на 183 лв. След провеждане на операцията лечението на жалбоподателката е продължило. По делото е приложено и медицинско направление, издадено от "АПМП - ИП - Д-р Тодоров" ЕООД, който е изпратил Косева за отпускане на еднократна финансова помощ поради факта, че е било наложително лечение с ендопротезиране на ляво коляно на 14.11.2014 г. по медицинска необходимост и наложителност. В разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е казано, че еднократна помощ веднъж годишно се отпуска за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. Наличието на цитираните потребности обуславя отпускането на помощта по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСП, която с оглед белезите си съдържа своя специфика, а именно тя се отпуска еднократно, за да осигури и обезпечи задоволяването на конкретна, инцидентно възникнала жизненоважна нужда на лицата. Влошаването на здравословното състояние и свързаното с него наложително оперативно лечение е предпоставка за отпускане на помощта по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, независимо от наличието на хронично заболяване. В чл. 11, ал. 1 от ЗСП се съдържа дефиниция на понятието "социални помощи". Това са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лице. В тази връзка изводът за наличие на предпоставките на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на еднократна помощ на Косева е законосъобразен. Административният орган е нарушил законоустановената процедура във връзка с установяване правото на едно лице да получи социална помощ и при връщането на преписката на органа, административното производство следва да продължи от опороченото действие и при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 311 от 17.07.2015 г. по адм. д. № 440/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.