Решение № 7873 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2176/2011 г.

ВАСII отделение06.06.2011 г.докладчик т Ангел Калинов

Диспозитив

Отменя изцяло решение № 113 от 24.11.2010 г. по адм. д. № 117/2010 г. на Търговищки административен съд и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Ивелин Райчев Райков, Мария Иванова Райкова и Десислава Райчева Райкова против заповед № ДК-02-ВН-53/10.07.2009 г. на началника на РДНСК Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ се нарежда премахване на незаконен строеж "Основен ремонт и вътрешно преустройство на таванско помещение" находящ се в жилищна сграда на адрес гр. Варна, ул. "Васил Друмев" № 28. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7873 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2176/2011 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на началник РДНСК Североизточен район и адв. Пламен Велчев срещу решение № 113 от 24.11.2010 г. по адм. д. № 117/2010 г. на Търговищки административен съд, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се потвърди обжалваната заповед. Ответниците по касационните жалби не вземат становище. Заключението на прокурора е, че жалбата на физическите лица е основателна, а жалбата на началника на РДНСК Варна е недопустима, като просрочена. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационните жалби са допустими и разгледани по същество са основателни. С касираното решение Търговищкият административен съд е отменил заповед № ДК-02-ВН-53/10.07.2009 г. на началника на РДНСК Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ се нарежда премахване на незаконен строеж "Основен ремонт и вътрешно преустройство на таванско помещение" находящ се в жилищна сграда на адрес гр. Варна, ул. "Васил Друмев" № 28. За да постанови решението си съдът е приел, че процесното таванско помещение с извършените преустройства на същото е в режим на търпимост и като такова не следва да бъде премахнато. С оглед на това, без значение е факта, че жалбоподателите не са подали декларации по § 16 от ПР на ЗУТ и заявления за процедури по § 183 и § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Същите биха имали значение за узаконяв ане на строеж до 31.12.1998 г., ако строежа беше незаконен и ако се касае до основен ремонт на обекта. Поради това, че съдът приема, че такъв не е извършен, а е налице частично преустройство - подаването на декларации от собствениците по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ не е необходимо. Решението е незаконосъобразно. Строежът е извършен 1991 - 1992 г. и за него важат правилата за допустимост по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ - незаконни строежи, започнати в периода 8.04.1987 г. - 30.06.1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая са извършени строителни работи в тавански етаж, като са изградени нови: тоалетна с В и К и ел. инсталация; дървена платформа "емпоре" със стълба и капандура с прозорец. По смисъла на § 5, т. 51 от ДР на ЗУТ "Тавански етаж" е етажът, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости. Всяка строителна дейност в тази част на сградата е недопустима, което ще рече, че е в нарушение на правилата в по горния смисъл и такъв строеж не може да е търпим, както е приел съда. От друга страна изготвянето на тези строителни работи за пригаждане на таванския етаж за живеене, каквито данни има за това до 1999 г., изискват строителни книжа, най - малкото заради новите В и К и ел. инсталации, които са реконструкции по т. 44 от § 5 на ДР на ЗУТ и съответно строежи по т. 38 на същия параграф. Липсата на такива книжа прави цялото преустройство незаконен строеж, който подлежи на премахване, както е постановил административният орган. Ето защо касираното решение следва да се отмени изцяло и да се постанови ново, с което да се отхвърли неоснователната жалба против заповедта. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение,

Цитирани разпоредби

1