Решение № 2730 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2017 г.

Решение № 2730 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП против Решение № 516 от 31.03.2017 г., постановено по адм. д. № 745 от 2015 г. по описа на Административен съд- П., с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт № Р-09-1401790-91-01/08.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 154/24.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" П. при Централно управление на Националната агенция за приходите. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ "Кючуков и К.- Р. К." не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: За да прогласи за нищожен Ревизионен акт № Р-09-1401790-91-01/08.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 154/24.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" П. при Централно управление на Националната агенция за приходите, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден в нарушение на чл. 113, ал. 2 от ДОПК, тъй като първата Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ не е връчена на ревизираното лице. Ревизията е втора е по ред и е във връзка с Решение № 320/11.04.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" - гр. П., с което е отменен Ревизионен акт № 091304791 от 13.01.2014 г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната за извършване на нова ревизия по ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗОВ на самоосигуряващото се лице за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. В Решение № 320/11.04.2014 г. е прието, че в преписката липсва доказателство за връчване на Заповедта за възлагане на ревизия № 1302359/14.05.2013 г. на лице, упълномощено да получава съобщения, съобразно разпоредбите на ДОПК. Посочено е, че допуснатото съществено нарушение не може да бъде отстранено в административното производство по обжалване на РА, поради което е отменен РА и е върната преписката на органа, издал ЗВР, за издаване на нов ревизионен акт. При новата ревизия е издадена и връчена последваща ЗВР на ревизиращото лице /РЛ/. Не е било спорно по делото, че Заповед за възлагане на ревизия № 1302359/14.05.2013 г. не е надлежно връчена на РЛ или на лице, упълномощено да получава съобщения, съобразно разпоредбите на ДОПК. На РЛ е връчена последващата ЗВР, издадена след отменително Решение № 320/11.04.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" - гр. П.. Първоинстанционният съд е приел, че невръчването на първата ЗВР, която поставя началото на ревизионното производство, представлява съществено нарушение, което обуславя извод за нищожност на РА, с който ревизията е приключила. Последващата ЗВР няма самостоятелно значение, а тя е пряко обвързана с първоначалната ЗВР, и последващата ЗВР може да произведе последици само ако веднъж вече е възложена редовно ревизия, което в процесния случай не е направено. При невръчването на ревизираното лице на първата ЗВР е налице незавършен акт на администрацията - на практика ревизията по смисъла на закона не е започнала, което обуславя извод за съществен недостатък на РА, който не може да бъде саниран . С обжалваното решение съдът е обявил РА за нищожен, но е изложил мотиви и за незаконосъобразност на същия в една част. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора поради следното: Неправилно административния съд е приел, че ревизионният акт, с който ревизията е приключила е нищожен поради нарушение на изискванията на чл. 113, ал. 2 ДОПК. Безспорно е, че новото ревизионно производство и това, приключило с отменения ревизионен акт са свързани. В хипотезата на чл. 155, ал. 4 ДОПК, производството приключва с РА при спазване указанията на решаващия орган, като новото производство се явява продължение на действията по установяване на задълженията на същия субект, за същия по види и период задължения. Този извод следва от разпоредбата на чл. 155, ал. 4 ДОПК, съгласно която в случаите по ал. 4 - отмяна на РА и връщане на преписката, производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Т. е чрез правомощията по чл. 155, ал. 2 и ал. 4 ДОПК на решаващия орган да върне преписката за нова ревизия, законодателят на практика е предвидил възможността по този ред да бъдат отстранени допуснати съществени процесуални нарушения, каквото в случая е допуснато при връчването на първоначалната заповед. Именно поради това в ал. 6 на чл. 155, ал. 4 ДОПК изрично е указано, че повторното производство започва от незаконосъобразното действие. Връщайки преписката за нова ревизия, при започването на която е издадена и връчена нова ЗВР, на практика е отстранено констатираното нарушение. Издадената при повторната ревизия заповед за възлагане е насочена именно към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в хода на първото, така и на второто ревизионно производство на РЛ са били връчвани искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ и Уведомление по чл. 124, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, в които изрично е посочена първоначалната ЗВР, във връзка с която едноличния търговец е представил изисканите документи и справки, поради което не може да се приеме, че ревизираното лице не е било уведомено за започналото ревизионно производство спрямо него. Поради изложеното може да се направи извод, че макар връчването на първата ЗВР да не е надлежно осъществено, данъчно задълженото лице е участвало в процедурата по издаване на ревизионния акт и правото му на защита не е нарушено. В обжалваното решение административният съд е извършил проверка за законосъобразност на РА, но е мотивирал решаващ извод за нищожност на Ревизионен акт № Р-09-1401790-91-01/08.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 154/24.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" П. при Централно управление на Националната агенция за приходите, в който е смисъл е диспозитива на съдебното решение. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК първоинстанционния съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който след като извърши преценка за законосъобразност на ревизионния акт, да формулира и съответен на правните изводи диспозитив. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,