Решение № 12520 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13296/2009 г.

Решение № 12520 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13296/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Жеков Жеков от гр. София срещу решение от 29.12.2008 г., постановено по адм. д. № 1185 по описа за 2002 г. на СГС, III "Е" състав на административно отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповедта на кмета на Столична община (СО), издадена на основание чл. 28 от отменената Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 ЗОП (отм.), с която е обявено класирането на участниците в проведената процедура за малка обществена поръчка. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се допуснати нарушения съставляващи и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е отговорил на поставените с първоначалната жалба съществени въпроси относно подмяната на предмета на обществената поръчка, неизпълнение на задължението на общинския съвет от кмета на СО, както и нарушение на анонимността на проведения конкурс. По изложените съображения в нея се моли решението да се отмени, като вместо това касационната инстанция се произнесе според рамките на предоставената й компетентност. От заинтересованите страни Бойка Борисова Камиларова, Борис Борисов Камиларов и Лада Борисова Камиларова е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са възражения, с които се опровергават твърденията в жалбата. По изложените съображения се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Ответната страна и останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка. Счита, че съдът е съобразил действащото материално право като е приел, че не са извършени твърдените в първоначалната жалба нарушения на процедурата. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Арх. Димитър Жеков Жеков, като участник в проведен конкурс по реда на отменената Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 ЗОП (отм.), наричана само "Наредбата", е обжалвал заповед № РД-09-288 от 25.02.2002 г. на кмета на СО, с която е обявено класирането на участниците от проведения национален общ, таен конкурс с предмет: "Проект за сграда на Софийската градска художествена галерия (СГХГ)". От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно заповед № РД-09-1444 от 12.10.2001 г. на кмета на СО, с която въз основа на описаните в нея фактически и правни основания е открита процедура за възлагане на малка обществена поръчка по чл. 5, ал. 4 от Наредбата с предмет: "Национален конкурс за изработване на проект за реконструкция на сградата на СГХГ". Видът на процедурата е определен като конкурс за проектиране, съгласно конкурсната програма, съгласувана с Управителния съвет на "Съюза на архитектите в България", одобрена от кмета на СО. Със заповедта са утвърдени срокът и мястото за изпълнение на обществената поръчка, квалификационните изисквания към кандидатите, наградния фонд, четири критерия формиращи комплексната оценка и тежестта на всеки един в процентно изражение в комплексната оценка, краен срок за предаване на проектите, срок за отварянето им от комисия (жури), назначена с отделна заповед на основание чл. 24 от Наредбата. Към заповедта е приложена и обяснителна записка към конкурсния проект, съдържаща цел на проекта, ситуационно решение и пр. Приложено е и становището на Националния институт за паметниците на културата. Съдът е установил и заповедта на възложителя за назначената комисия, взетите решения на заседанията й, включително и крайното, да не се дават първа и втора награди, а три трети награди, пет откупки и едно поощрение. Относно твърдението в първоначалната жалба за подмяната на предмета на конкурса, съдът е допуснал заключение на вещо лице, прието от страните без оспорване. От него е приел за установено, че изготвената конкурсна програма и предоставените към нея задание дават свобода при проектиране и възможностите за варианти в рамките на петното на съществуващата сграда - изцяло ново строителство с или без реминисценции на архитектурни елементи от старото Градско казино, както и провеждане на пространствена теза за вмъкване на съществуващата сграда или на елементи от нея. С оглед взетото решение от комисията - помощният орган на възложителя, последният се е съобразил с него, като е издал обжалваната заповед. Съдът не е установил допуснато нарушение на анонимността при приемането на проектите. На следващо място с оглед данните по делото и заключението на вещото лице съдът е приел, за неоснователно и първото възражение направено с жалбата. Като краен извод е приел, че жалбата е била изцяло неоснователна, поради което я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е първият довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. Съдът задълбочено е обсъдил всички събрани писмени доказателства, ведно със заключението на вещото лице, като е направил и обоснован извод, че при проведения конкурс за проект не са допуснати нарушения. Вярно е твърдението в жалбата, че с решението си Столичният общински съвет е задължил кмета на СО да възложи изработването на подробна проектно-сметна документация за реконструкция и трайно обновяване на сградата, въз основа на утвърдено от Столичния общински съвет задание и т. н. - решение № 14, взето по протокол № 16 на заседанието от 9.10.2000 г. Но изпълнението на решението на общинския съвет от кмета не е част от конкурса за проекта. Основният момент за откриването на конкурса за проекта, неговата същност, цели изисквания и пр. се съдържат в заповедта на кмета, с която той се открива, включително със съпровождащата я документация, която е утвърдена със заповедта. Заповед № РД-09-1444 от 12.10.2001 г. на кмета на СО, с която е обявено откриването на малката обществена поръчка, е била обнародвана в ДВ, приложен по делото и жалбоподателят е могъл да я обжалва, ако е считал, че тя е незаконосъобразна и е имал правен интерес от това. След като заповедта не е обжалвана в срок, тя е влязла в законна сила, поради което оспорването й може да бъде само с твърдения за нищожност. Такива не са навеждани. Тази заповед е влязла в сила и е станала задължителна за изпълнение не само от кандидатите в конкурса, но и от конкурсната комисия. Следващият довод в касационната жалба, че комисията е нарушила анонимността при приемането на проектите, също е неоснователен. Той е разгледан от съда, но е останал недоказан. Твърдението, че комисията е допуснала нарушение на чл. 27, ал. 2 и 3 от Наредбата е неоснователно и се опровергава от приложените писмени доказателства. От доклада на комисията в първия ден на работата й - 17.01.2001 г. се установява, че до 19:00 часа са били постъпили 51 проекта, а по-късно още два или общо - 53 проекта. За осигуряване на анонимността на участниците при предаването на проектите, комисията е залепвала върху имената на авторските колективи непрозрачен лист, върху който е поставяла четирицифрено мото, избрано от участниците. Протоколът на комисията не е оборен по съответния ред, поради което правилно е възприет от съда като доказателство за установените действия, извършени от комисията. Освен това от самите обяснителни записки на членовете на комисията, направени по повод на разгледаните подадени проекти се установява, че становищата са дадени единствено по номерата на проектите, без посочване на авторски колектив или негов член. Ето защо това твърдение е неоснователно и недоказано. Решението на съда е обосновано и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което то ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,