Решение № 15133 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2013 г.

Решение № 15133 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6038/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Германос Телеком-България" ЕАД против решение по адм. д. № 371/19.02.2013 г. по описа на АС-Варна. Иска отмяна на решението като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Не са изложени мотиви по всички доводи и представени доказателства, каквото е изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 168, ал. 1 от АПК. Предписанието на органите на КЗП по чл. 114, ал. 1 от ЗЗП не представлява административен акт. Разпоредбата не овластява КЗП да задължава търговеца задължително да замени мобилния телефон с друг. Правните възможности са други: възстановяване на платена сума или разваляне на договора. Освен това ГТБ не е страна по сделка, т. е. не е продавач. По делото има данни, че не ГТБ, а "Космо България Мобайл" ЕАД е страна по договора като лизингодател, а е сключен не договор за продажба, а договор за лизинг с "Космо България Мобайл" ЕАД. Следователно ГТБ само е предоставил телефона за ползване, в качеството си на трето лице, което е изпълнило чуждо задължение по чл. 73 от ЗЗД. Но ГТБ не е страна по договора за лизинг и следователно не може да е адресат на предписанието. Към касационната жалба са приложение договор за лизинг от 28.03.2011 г., гаранционна карта.

Ответната страна директор на РД -КЗП гр. Варна оспорва касационната жалба като неоснователна. Предписанието не е нищожно. Твърди, че в правомощията на КЗП е да може да се намесва в правоотношенията между страните като равнопоставени.

Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдебното производство е образувано по жалбата на "Германос- Телеком България " ЕАД против "задължително предписание", издадено от госпожа Екатерина Н. Драганова, в качеството й на главен инспектор към РД в Комисия за защита на потребителите -Варна в констативен протокол № К-124916/29.10.2012 г., с което на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗП е задължила "Германос- Телеком България " ЕАД за "подмяна на стоката с нова". Стоката представлява телефон № 200943104, продаден с договор за лизинг от 28.03.2011 г. между "Космо България Мобайл" ЕАД като лизингодател и Джемал Насуфов като лизингополучател. В т. 14 от "други условия" от " Общи условия за лизинг" подписани от лизингополучателя и лизингодателя изрично е записано, че лизингодателят прехвърля на лизингополучателя правата си по общата и гаранционни отговорности, а т. 15 гаранционното и извънгаранционното обслужване на устройството се извършва от оторизираната сервизна организация и са за сметка на лизингополучателя, когато не са спазени условията на гаранцията. Между физическото лице и "Германос- Телеком България" ЕАД има гражданскоправни отношения относно извършени рекламации на телефон, от чието сервизно обслужване купувачът е останал недоволен.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд приема, че на мобилния телефон са направени пет рекламации и ремонти, това е отразено в констативния протокол от 23.10.2012, т. на главния инспектор на РД при КЗП гр. Варна, извършена е проверка на магазин "Глобул" по жалба на Джемал Насуфов, установено е неспазване на задължение на продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба по чл. 113 от ЗЗП. Прието е, че разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗП предвиждаща възможности за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума или намаляване на цената, не ограничава правата на страните по договора, а даденото задължително предписание за "подмяна на стоката" е издадено от контролния орган по чл. 193, т. 2 от ЗЗП.

Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основание за отмяна по чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страните и представени доказателства, релевантни за правилното решаване на спора. В случая не са обсъдени доводи и доказателства на жалбоподателя.

1. Съдът не е отговорил на въпроса инспекторите към КЗП представляват ли административни органи, които имат правомощие да налагат принудителни административни мерки и как съдът тълкува разпоредбите на чл. 82, чл. 95, чл. 162 - 166, и чл. 191 от ЗЗП, които изрично посочват кои са органите за контрол по този закон, сред които председателят на КЗП и звената за защита на потребителите, създадени от кмета на общината към общинската администрация (каквото звено, видно от справката в информационния сайт на община Варна има създадено - Сектор "Контрол по търговската дейност" при община Варна), при съобразяване на обстоятелството, че законодателят е възложил правомощия на различни органи по различните раздели от закона.

Липсват мотиви разпоредбата на чл. 193, т. 2 от ЗЗП (длъжностните лица на контролните органи дават задължителни предписания) какво регламентира- властнически правомощия на административен орган или служебно задължение на длъжностно лице във връзка с неговото служебно положение като чиновник заемащ длъжност на щат. Не всяко длъжностно лице е едноличен орган на власт и не всеки административен орган е длъжностно лице. Двете понятия "орган на държавно управление" и "длъжностно лице" са изградени на различни плоскости. От гледна точка на органа е важно какви властнически правомощия са му възложени, а от гледна точка на длъжностното лице е важно какви права (чл. 192 и чл. 192а от ЗЗП), задължения (чл. 193 от ЗЗП) и отговорности носи във връзка със служебното му правоотношение (виж "Административно право" на Дерменджиев, Костов и Хрусанов, гл. IV "Органи на държавно управление", Държавни служители".)

2. Няма мотиви по довода за материална некомпетентност на издателя на предписанията. Контролът върху глава V, р. II "Гаранция на потребителската стока", както и по гл. II, гл. IV - р. III, глава V (освен р. II) и р. III по ЗЗП се осъществява, съгласно чл. 191, ал. 3 от ЗЗП от общинската администрация. Съгласно чл. 191, ал. 2 от ЗЗП органите по чл. 82 от ЗЗП, т. е. и КЗП осъществява контрол по глава V, раздел I "Обща безопасност на стоките и услугите".

3. Съдът не е обсъдил приложения договор за лизинг между Джемал Насуфов като лизингополучател на мобилния телефон и "Космо България Мобайл" ЕАД като лизингодател и не е отговорил на въпроса кой е продавача по смисъла на ЗЗП - лизингодателя или "Германос Телеком-България" ЕАД, въпрос относим към адресата на предписанието за "подмяна" на мобилен телефон.

4. Съдът не е обсъдил оплакването на жалбоподателя, че в глава V, р. II от ЗЗП няма предвидена принудителна административна мярка "замяна на стока", а чл. 23 от ЗАНН изрично посочва, че случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Следователно не е оставено на свободното усмотрение на административния орган да издаде предписание като принудителна административна мярка с материално съдържание по негова преценка. В решението няма правни съждения защо съдът приема, че инспектор към регионална дирекция на КЗП може да задължи продавач по чл. 114 от ЗЗП (намиращ се гл. V, р. II от ЗЗП) да "подмени" стока и това да представлява принудителна преустановителна административна мярка. Разпоредбите на чл. 114 и чл. 115 от ЗЗП уреждат права на потребителя да може да развали договор след рекламации или да поиска намаляване на цената. Принудителната административна мярка принципно осигурява изпълнението на диспозицията на правната норма, а от решението на съда не ставя ясно предписанието за "подмяна" на стока, към изпълнението на диспозицията на коя правна норма се отнася. Няма правни изводи кои са административните и кои гражданскоправните отношения по този раздел на ЗЗП, къде са регламентирани контролни правомощия на инспектори към КЗП за разрешаване на спорове относно рекламациите на продадена стока.

Не е обсъдено въобще оплакването за липсата на мотиви по смисъла на чл. 59 от АПК.

Липсата на изложени правни изводи по доказателства, доводите в защитната теза на жалбоподателя, относими към правилното решаване на спора, представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение