Решение № 8408 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3455/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. М., от гр. София против решение 103/22.01.2025 г. по адм. дело 450/2024 г. на Административен съд Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответниците по касационната жалба Ж. В. М., Д. А. М. и А. Д. М., чрез адвокат Р. Рашков изразяват становище за неоснователност на същата. Представят писмени бележки, в които молят да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендират разноски за касационната инстанция. Ответниците Директор на Дирекция Социално подпомагане Ловеч, директор на Дирекция Социално подпомагане Красно село и Д. И. Я. не изразяват становища. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна по съображения различни от изложените в нея. С решение 103/22.01.2025 г. по адм. дело 450/2024 г. Административен съд Ловеч е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. Т. М., от гр. София срещу заповед ЗД/Д-ОВ-048/13.08.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Ловеч. Приел е, че с нея е бил защитен най-добрият интерес на детето А. А. М. и не страда от пороци по смисъла на чл.146 АПК. Решението е недопустимо в частта досежно участието на страните директор на Дирекция Социално подпомагане Красно село и Д. И. Я., от гр. Берковица и неправилно в останалата му част. По делото е установено, че със заповед ЗД/Д-С-КС-036/16.04.2024 г. директорът на Дирекция Социално подпомагане Красно село, гр. София е настанил временно до произнасяне на съда по чл.28 от Закона за закрила на детето, или промяна на обстоятелствата, детето А. А. М. с родители К. Т. М. и А. Д. М. в семейството на роднина на майката Д. И. Я.. Със заповед ЗД/Д-ОВ-048/13.08.2024 г. директорът на Дирекция Социално подпомагане Ловеч е разпоредил прекратяване на настаняването на детето А. А. М. в семейството на Д. И. Я. и е настанил временно детето А. А. М. в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Ж. В. М. и Д. А. М. за срок до приключване на гр.дело 12820/2020 г. по описа на Софийския районен съд с влязло в сила съдебно решение или до произнасяне на съда с влязло в сила решение относно родителските права и определяне на местоживеенето на детето и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. Съгласно заповед ЗД/Д-ОВ-069/02.12.2024 г. директорът на Дирекция Социално подпомагане Ловеч е прекратил настаняването на детето А. А. М. в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Ж. В. М. и Д. А. М. и го е настанил временно само при дядо му Д. А. М. с адрес на местоживеене гр. Ловеч, местност Синан тепе, със срок до изясняване наличен ли е влязъл в сила акт на съда и има ли действащи мерки за защита на двете деца от тяхната майка съгласно издадена заповед 20/06.08.2024 г. по гр.дело 1321/2024 г. на Ловешкия районен съд и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. Отчитайки, че последната от изброените заповеди е издадена при висящ съдебен процес, съдът е ценил същата като издадена при основанията на чл.156 АПК и се е произнесъл с акт по същество след като не е получил съгласие от ползващите се от предходната заповед страни и жалбоподателката. При постановяване на своето решение първоинстанционният съд не е съобразил, че заповед ЗД/Д-С-КС-036/16.04.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село, гр. София е отменена с решение 13439/10.12.2024 г. по адм. дело 7446/2024 г. на Върховния административен съд, поради което ненадлежно е конституирал като страни в настоящото производство директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село и Д. И. Я., от гр. Берковица. Последните са имали качеството на страни в приключилия с посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение административноправен спор, но не и в настоящото производство. По изложените съображения обжалваното съдебно решение на Административен съд Ловеч в тази му част е недопустимо. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира доводите на касатора за нищожност на оспорената пред първоинстанционния съд заповед ЗД/Д-ОВ-048/13.08.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Ловеч за неоснователни. Легално понятие за нуждите на тълкуването на разпоредбите на Закона за закрила на детето за настоящ адрес дава т.15 от §1 от допълнителните разпоредби на закона и това е адресът, на който детето пребивава. Административното производство е започнало по постъпила молба от бащата А. Д. М. на 08.08.2024 г. и изготвен доклад от главен социален работник в отдел Закрила на детето при ДСП-Ловеч, С. Иванова. Към този момент от 10.04.2024 г. децата са отглеждани (т.е. пребивават) в гр. Ловеч в семейството на баща им и неговите родители. Основанието, посочено в процесната заповед е по чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДет., съгласно които дете може да бъде настанено извън семейството, ако неговите родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за него или ако е жертва на насилие и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че не са изпълнени фактическите състави на хипотезите от посочените правни норми. Случилият се конфликт на 10.04.2024 г. в гр. София, пред детската градина, в присъствието на децата А. и сестра й Ж. е изследван обстойно от съдебните състави на Върховния административен съд в решение 13439/10.12.2024 г. по адм. дело 7446/2024 г., касаещо детето А. и решение 12502/19.11.2024 г. по адм. дело 6619/2024 г., отнасящо се до детето Ж.. Вербалното и физическо насилието между родителите действително създава опасност от увреждане на физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на двете сестри, поради което следва да се приеме, че са били налице кумулативно изискуемите законови предпоставки за предприемане на мерки за закрила по чл.23 от ЗЗДет. По този въпрос обаче е налице произнасяне от съдебните инстанции и той не може да бъде обект на повторно разглеждане. В настоящия случай следва да бъде съобразяван последвалият в посочените актове на съдебните юрисдикции период. Налице са заповеди за незабавна защита спрямо майката, бащата и бабата по бащина линия в полза на малолетните А. и Ж. М., касаещи техни прояви от преди 10.04.2024 г.. Същите са плод на усилията на всеки един от тримата (родственици) да използва съдебните юрисдикции за постигане на набелязаните си цели във връзка с постигане на най-добрия интерес за двете деца. Настоящият състав на Върховния административен съд не се съмнява, че целите и подбудите на всеки от посочените три лица са добронамерени по отношение на децата и в значителна степен недобросъвестни и плод на сложилите се междуличностни отношения с търпящия ограничения насилник. Тръгвайки по тази спирала, в скоро време не би останал близък родственик на децата, при който те биха могли да бъдат настанени. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице посочените в заповедта за временно настаняване хипотези по чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДет. Производството за предприемане на спешни мерки е приключило в рамките на броени работни дни. Действително отношенията между двамата родители са далеч от стандартите за цивилизованост, но и двамата се отнасят с грижа и обич към своите деца. Родителите по правило осигуряват най-добрата среда за отглеждане и възпитание на детето, поради което социалните работници е следвало да търсят възможности то да бъде настанено при някой от тях. Упражняването на родителските права е предоставено на майката, но същата е системно препятствана за това от бащата и неговите роднини. Дирекциите "Социално подпомагане" са сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата и те разполагат с голям набор от мерки за закрила в семейна среда, вкл. информиране за правата и задълженията на родителите, предоставяне или насочване към ползването на социални услуги в общността, осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Кратките и семпли мотиви към оспорената заповед потвърждават, че административният орган е останал на повърхностната на проблема без да изследва задълбочено най-добрия интерес за детето А. и нейната сестричка Ж.. С Правилника за прилагане на ЗЗДет. чл.33 ал.1 е посочено, че спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Данни за подобна опасност по делото не съществуват. Има обаче множество данни за изключителни влошени отношения между възрастните около двете деца, но данни за влошени отношения между всеки един от тях и децата липсват. По изложените съображения оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Достигайки до различни от направените изводи, първоинстанционният съд е постановил недопустимо и неправилно решение, което подлежи на обезсилване и отмяна в съответните части. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 и ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение