Решение № 4428 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6529/2018 г.
ВАСII отделение26.03.2019 г.докладчик Мартин Аврамов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 625/19.03.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2283/2017 г. ОСЪЖДА "Азара Естейт" ЕООД да заплати на община Родопи разноски за тази инстанция в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4428 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6529/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Азара Естейт" ЕООД срещу Решение № 625/19.03.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2283/2017 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 803/17.07.2017 г. на кмета на община Родопи, нареждаща премахването на незаконен строеж "Плътна ограда към уличната регулационна линия - юг в частта от кота + 0, 60 м до кота + 1, 95 м", находящ се в УПИ 018010-II – жилищно застрояване, местност "Живака", землище на с. Белащица, община Родопи, област Пловдив. Ответникът - кметът на община Родопи, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Съответни на закона са изводите на административния съд за принадлежността на обект "Плътна ограда към уличната регулационна линия - юг" към категорията на строежите (§ 5, т. 38 ДРЗУТ) и за наличието на възприетото от административния орган основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за неговото премахване. По делото не е спорно, че от гл. архитект на община Родопи е издадено Разрешение за строеж № 372/31.10.2011 г. за изграждане на "ажурна ограда към уличната регулационна линия - юг, плътна част 0, 6 м, ажурна част 1, 6 м, с дължина 22, 42 м". От заключенията на двете назначени и приети съдебно-технически експертизи се установява, че на място е изградена ограда от бетонови тухли с височина от 1, 9 м до 2 м и с дължина 17, 3 м. Не може да бъде споделено основното твърдение в касационната жалба, според което така изграденото представлява отклонение от одобрения инвестиционен проект. Възможността да се разпореди самостоятелното премахване на част от строежа, за която няма строителни книжа, е допустима от чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, последна хипотеза. В случая е налице не отклонение, а пълно несъответствие с представените строителни книжа в необхванатата от строителното разрешително част. Обектът не е в кръга на изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, и изграждането на оградата без разрешителен акт в частта от кота + 0, 60 м до кота + 1, 95 м представлява незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обстоятелството дали уличната регулация е приложена не засяга (не) законността на строежа. Изложеното мотивира правилност на преценката на административния орган за определяне на посочената част от строежа за незаконна и обуславя законосъобразността на заповедта за премахването му, а потвърждаващото я съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение - чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, в минималния му размер от 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение