Решение № 1375 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2013 г.

Решение № 1375 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Началника на РДНСК-Югоизточен район и на "Сентрал Парк Бургас" ЕООД, чрез техните пълномощници срещу решение № 1248/11.06.2013 г. по адм. д. № 2403/2012 г. на Административен съд Бургас. Считат обжалваното решение за недопустимо като постановено по недопустима първоинстанционна жалба и алтернативно- за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-"Бутед" АД, чрез своя процесуален представител застъпва становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Бутед" АД гр. Бургас, срещу заповед № ДК-02-ЮИР-178/25.07.2012 г. на първия касатор, с която му е наредено на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ да премахне незаконен строеж, "едноетажна сграда" с идентификатор 07079.604.195.47 по кадастралната карта и регистър, находяща се в имот с идентификатор 07079.604.195 пл. № 129, кв. 53 /бивш кв. 16/, гр. Бургас. като построен без строителни книжа и в нарушение на чл. 37, ал. 1, чл. 55 и чл. 56 ЗТСУ /отм./ и чл. 12, ал. 2 и 3 и чл. 148 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като жалбоподателят "Бутед" АД е надлежно уведомен с писмо на зам. -началника на ДНСК от 02.11.2011 г, получено от "Бутед" АД на същата дата, с което е извършено надлежно съобщаване съдържанието на оспорената заповед с посочени фактически и правни основания. Предишното получено писмо е само уведомяване за факта на издадените заповеди, което не е надлежно съобщаване на административен акт. Според съда, и двете дружества "Бутед" АД и "Сентрал Парк Бургас" ЕООД конкурират досежно претендираните от тях собственически права върху процесния строеж, но за целите на производството е достатъчно твърдение на жалбоподателя за собствени права, което обосновава правния му интерес от водене на делото, като съдебният акт ще го обвърже досежно произтичащите последици във връзка с образуваното производство по премахване на строежа. Съдът е развил доводи за идентичност на процесния строеж със сграда под № 12 от генералния план, изработен въз основа на одобрената със заповед № 6517/19.12.1955 г. регулация, със сградата по АДС 4299/24.04.1974 г., поставен под № 16 /впоследствие разделена на две/, със сградата под № 12 съобразно приложението към АДС 2150/1997 г., описан като построен пред 1959 г. и апортиран в капитала на "Бутед" АД, със сградата, описана под № 12 върху скицата, неразделна част от решение № 952/05.03.2010 г. по гр. д. № 1802/2008 г. на ВКС, описан по същия начин в помощната схема на РДНСК под № 47 и идентичен със самостоятелен обект 07079.604.195.47 по кадастралната карта и регистър. Този строеж е приет от съда за търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ като изграден при действието на Закона за плановото изграждане на населените места, тъй като е изграден в терен, отреден за складова база и е изпълнен именно като склад, нанесен е като такъв в генералния план от 1965 г. -склад за железария и е с такова предназначение и към настоящия момент. Строежът е допустим и по действащите правила и норми на ЗУТ, тъй като съобразно одобрения ПУП-ПУР за промишлена зона "Север", където се намира понастоящем, попада в зона за производствена лека и хранително-вкусова промишленост, а съобразно Общия устройствен план попада в зона смесена с преобладаващо обществено обслужващо предназначение. Така постановеното решение е валидно като постановено при валидно упражнено процесуално право на жалба с наличие на правен интерес. В този аспект настоящият съдебен състав напълно споделя доводите за надлежно запознаване със съдържанието на административния акт, извършено на 02.11.2011 г., и то след намесата на ДНСК, тъй като е от значение за упражняване правото на защита на жалбоподателя. За жалбоподателя пред първата инстанция- "Бутед " АД е налице процесуалноправният интерес от обжалване, детерминиран от материалноправен такъв при следните съображения: На първо място, по делото има достатъчно доказателства, които сочат собственически права на "Бутед" АД върху процесния строеж: придобити права по ЗППДОП и правоприемство предвид Разпореждане на МС от 91 г. за преобразуването на Държавна фирма "Бутед" в търговско дружество с държавно имущество "Бутед" ЕООД, което поема активите и пасивите на държавната фирма, извършена приватизация, решение на Бургаския окръжен съд от 1993 г. за възстановяване на кооперативно имущество в полза на РКС, праводател на "Сентрал парк Бургас" ЕООД, приемателно-предавателен протокол от 03.11.2993 г. за предадени терен, складови площи и стол на РКС, сред които не е процесният строеж. Строежът е вписан по АДС 2150/1997 г. като вкючен в капитала на "Бутед" АД и на последно място с решение № 952/05.03.2010 г. по гр. д. № 1802/2008 г. на ВКС са отречени собственическите права на РКС върху процесния строеж и е прието, че същите са в собственост и владение на "Бутед" АД. От друга страна "Сентрал парк Бургас" ЕООД се летимира с нотариален акт за процесната сграда в резултат на покупко-продажба с праводател РКС /извършена след постановеното от ВКС решение/. Поради това при конкуренция на материални права за собственост между два правни субекти в съдебноадминистративното производство съдът не може да реши този спор, гражданскоправен по своя характер. В случая при тази конкуренция заповед със съдържание като оспорената рефлектира в правната сфера на "Бутед" АД, тъй като може да предизвика правната последица премахване на обект, за който има индиция и данни за собственически права на дружеството. В разглеждания аспект, при липсата на категорични доказателства и решен със сила на пресъдено нещо спор за собственически права върху процесния обект между "Бутед" АД и "Сентрал парк Бургас" ЕООД, при наличие на конкуриращи се доказателства за такива права и за двете страни, тази заповед най-малкото застрашава права, без пряко да нарушава същите. Поради това застрашаването на материална права, без прякото им нарушаване, легитимира правният интерес от обжалване от страна на "Бутед" АД и е достатъчно основание за активната му процесуална легитимация за оспорване на процесната заповед. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за допустимост на жалбата като подадена в срок и при наличие на правен интерес е законосъобразен, а постановеното решение- валидно. Всъщност, ако "Сентрал парк Бургас" ЕООД претендира премахване на свои собствени сгради, то както изрично е упоменато в писмото на ДНСК, "законодателят е предвидил в чл. 197 ЗУТ собственикът да премахне свой строеж чрез уведомяване на общинската администрация, от който не се е възползвал". Решението е и обосновано: В този аспект първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, включително от приетата от съда и неоспорена съдебно-техническа експертиза. Такава е фактическата констатация за идентичност на процесния обект, описана по-горе подробно. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон в хипотезата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. Статутът на търпим строеж забранява премахването му, дори когато е незаконен, ако са налице предвидените в хипотезиса на правната норма на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ материалноправни предпоставки. В случая те са налице, тъй като строежът отговаря на правилата, нормите и предвижданията на устройствените планове както по време на извършването му, така и съгласно действащия устройствен закон - ЗУТ. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да остане в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение