Решение № 6649 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2010 г.

Решение № 6649 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8104/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Венета Благоева Павлова, чрез процесуален представител адв. Койчева от САК, против решение от 07.01.2010 г., постановено по адм. дело № 01677/2006 г. по описа на Софийския градски съд, Административно отделение, III-в състав. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за застроеност на цялата площ от претендирания имот. Касаторът счита, че от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, е установено по безспорен начин наличието на свободна площ от 380 кв. м., отразена в кафяв цвят на скицата на вещото лице. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да се произнесе по същество, като отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на СО р-н "Люлин" не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Радка Боянова Велева също не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Сочи, че настоящия спор е свързан с приложението на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и определянето на свободна и застроена площ в междинното производство по възстановяване на земеделски земи. Съгласно заключението на вещото лице съществува площ от имота, означена с кафяв цвят по букви ОПСО, която не е застроена. Неточни са изводите, че щом терена е отреден за озеленяване, магазин и подземни гаражи, то не е налице свободна от застрояване площ. В хипотезата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се изследва единствено фактическото строителство. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗ Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Радка Боянова Велева и Венета Благоева Павлова против заповед № РД-09-972/12.12.2005 г. на кмета на СО р-н "Люлин", с която е одобрено решение № 61 по протокол № 2/04.03.2005 г. на техническата комисия при СО р-н "Люлин" и е определен като изцяло застроен имот пл. № 5100188, к. л. 238 по плана на м. "Люлин-3". Съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен по място и степен орган, в кръга на делегираните му правомощия, при спазване на предвидената процедура. Приел е също така, че заповедта съответства на приложимия материален закон, тъй като съгласно заключенията на двете съдебно-технически експертизи, неоспорени от страните, мероприятията по отреждането, които засягат процесния имот, са реализирани на място и няма свободна за възстановяване площ. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на Софийския градски съд, че процесния имот е изцяло застроен по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При постановяване на решението си относно частта от имота между буквите ОПСО по скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е интерпретирал неправилно установената фактическа обстановка и е допуснал нарушение на материалния закон. От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че частта по букви ОПСО, оцветена в кафяво, по графични данни 380 кв. м, попада в кв. 48, УПИ III, отреден за подземни гаражи, магазин, озеленяване. Вещото лице е посочило, че мероприятието по отреждане магазин и гаражи не е реализирано, а при огледа на място е установило, че мястото е затревено и има няколко ябълкови дървета. Съгласно заключението по втората съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице-озеленител, няма данни за извършена паспортизация на претендираните 380 кв. м, тъй като от Служба "Озеленяване" при СО р-н "Люлин" такива документи не са му предоставили. Първоинстанционният съд необосновано е приел, че за тази част от имота е проведено мероприятие "озеленяване". Имотът е бил отреден за "озеленяване", но наличието на тревни площи е следвало да бъде доказано от страна на ответника като издател на оспорената заповед. Кметът на СО - район "Люлин" не е представил никакви доказателства относно картотекиране и паспортизация на растителността в тези площи по реда на приложимите наредби - Наредбата за изграждане, стопанисване и опазване на зелената система на Столична община от 27.07.2001 г. (отм.) и Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност. От значение е и обстоятелството, че в одобреното с процесната заповед протоколно решение № 2 от 04.03.2005 г. комисията по чл. 13 от ППЗСПЗЗ в т. 61 е вписала изрично, че имотът е застроен с улица, озеленена градинка, жил. блок и паркинг. Следователно в конкретната хипотеза е употребено единствено число, тоест - налице е една градинка, и това е градинката, отразена със зелен цвят на скицата на вещото лице с площ 280 кв. м, за която правилно е прието, че е застроена част и за нея няма възражения в касационното производство. В случая е категорично установено, че спорната част, колорирана в кафяв цвят на скицата на вещото лице не е отредена за комплексно застрояване, при което би могло да се приеме, че тревните площи са неразделна част от него, т. е. не се касае за междублоково пространство по смисъла на закона. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е допуснал нарушение при тълкуване и прилагане на материалния закон, което налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество с определяне на свободна от застрояване площ от 380 кв. м, съобразно приложената скица към заключението на вещото лице. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение