Решение № 1935 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2013 г.

Решение № 1935 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Братанов Билд" ЕООД, представено от адв. Петя Манолова, срещу решение № 899/12.04.2013 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 3584 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031104622/29.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за липса на реалност на доставката, по който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Предлага се различна от тази на съда интерпретация на фактите. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВ ревизионен акт е установено в тежест на "Братанов Бирлд" ЕООД задължение за ДДС в д. п. м. 04, 05 и 06.2011 г. в размер на 41 269.31 лева и за закъснителна лихва в размер на 3 512.53 лева заради отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставките на "Ориус" ЕООД и "Компас инженеринг" ЕООД с предмет СМР. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставката на услугите. Изводите на администрацията се основават на насрещни проверки на преките и предходните доставчици. Обсъдено е съдържанието на сключените договори за СМР, протоколите за приемане на извършените работи, броят и квалификацията на заетите при изпълнителя лица и липсата на информационна следа за закупуване на материали /респ. за влагане на закупените/ и на техника за изпълнението на договорените работи. Начисляването на ДДС е определено като неправомерно с позоваване на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и с привръзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 9, чл. 12 и чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията. Различни факти не са установени в хода на съдебното дирене. Не се спори, че ревизираното лице е сключило с Технически университет гр. Варна договори от 08.02.2011 г. и от 07.03.2011 г. по реда на възлагане на малки обществени поръчки. Предмет на договорите са различни видове СМР и те са изпълнени. Касаторът е сключил договор за възлагане на строителство с "Ориус" ЕООД на 08.03.2011 г. В договора не е посочен обект. За услугите по договора са издадени четири фактури въз основа на протоколи за установяване и заплащане на СМР. По фактурите липсва плащане. Получателят по доставките е закупил материали от вида на посочените като вложени в протоколите обр. 19, но те не са изписани като вложени. Видът на уговорените СМР не е посочен и в сключения между "Братанов Билд" ЕООД и "Компас инженеринг" ЕООД от 26.05.2011 г. Този доставчик е декларирал две наети лица, едното от които е отрекло да е полагало труд за това дружество през процесния период на 2011 г. Към издадената от Компас фактура № ...109/07.06.2011 г. е приложен протокол обр. 19 описващ видове, количество работи и цена, но не и обект на извършването им. Извършването на дейностите по договорите с ТУ е установено със СТЕ, а документално доставките от Ориус и от Компас са участвали в последващите доставки към университета. Получателят по доставките има достатъчно кадрови и материален ресурс за изпълнение на възложените от ТУ работи и се е задължил по договорите с университета /вж. чл. 111 и от двата договора/ да ги изпълни със собствени работна ръка, материали и механизация. При тези установявания според съда спорните доставки не са извършени от издателите на фактурите - фактурите и протоколите установяват фиктивни сделки, поради което за Братанов Билд не е възникнало претендираното право на приспадане. Решението е правилно. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на първоинстанционното решение. Извършената от съда преценка на доказателствените средства съответства на логическите и опитните правила. В обхвата на преценката са включени всички доказателствени източници, установяващи доказателства относими към спора - чл. 236, ал. 2 от ГПК. Всъщност, освен да предложи твърдение за благоприятна за него фактическа обстановка, касаторът не отправя конкретни упреци към познавателната дейност на съда. Логичен е изводът в първоинстанционното решение, че не издателите на фактурите за осъществили спорните доставки, след като получателят се е задължил да извърши строителството със собствен ресурс, притежава го, не е платил на доставчиците и е придобил материали за влагане, които не е отразил счетоводно като вложени. Изцяло съответно на процесуалния закон е разбирането на съда за доказателствената сила /само формалната по чл. 180 от ГПК/ на договорите за строителство, фактурите и протоколите обр. 19 и доказателствената им стойност, определена чрез съотнасяне с другите доказателства /включително индициите - собствения ресурс на получателя, липсващото плащане, неизписаните материали/. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на актуалната практика на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. За целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата /вж. чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Данъчното законодателство обвързва облагането с ДДС не със съгласието на страните за възникване на облигацията и поемането на задължението, а изпълнението като резултат. Без да е прехвърлено правото на собственост и извършена услугата данъчно събитие не съществува /естествено в основната хипотеза на облагаема доставка по чл. 2, т. т. 1-4 от ЗДДС, а не и при вносът на стоки по чл. 2, т. 5 от с. з./. Установяването на пораждащият задължението за доставката юридически факт е индиция за реалността на имущественото разместване при изпълнението. Субект на изпълнението /пряко или чрез други лица/ следва да бъде доставчикът. Осигуряването на изпълнение от различно лице не може да има за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит. Косвено доказателство за различно от изпълнителя, респ. подизпълнителя лице извършило услугата по спорната фактура е отсъствието на придобити материали за влагане в строителството и на съответни оръдия на труда, както и на достатъчно в качествено и количествено отношение заети лица. С косвени доказателства може да се проведе успешно насрещно доказване. Това е сторено от приходната администрация и е разколебана убедителността на главното доказване на претендиращия право на данъчен кредит. Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, изразени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществяването им страна не проведе главно пълно доказване. Без да е извършена услугата с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури /вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, като неправомерно и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В същото време съставянето на данъчен документ с невярно съдържание може да се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09/ и своенето му да не осигурява претендираното данъчно предимство. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение