Решение № 951 от 18.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1775/2008 г.

Решение № 951 от 18.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1775/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. г. по с. стопанство, гр. К., Пловдивска обл., срещу въззивно решение № 2* от 5.12.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. д. № 2077/2007 г., с което е оставено в сила решението от 22.05.2007 г. по гр.д. № 1555/2005 г. на Пловдивския районен съд. Поддържа се, че решението е неправилно, като искането е да се отмени същото и вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г.о., намира следното: Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). За да отхвърли предявеният от П. г. по с. стопанство, гр. К., Пловдивска обл., срещу Н. И. Ф., М. И. Ф. и Н. Я. Д. иск за признаване за установено, че имот пл. № 1* с площ от 2528 кв. м. и имот пл. № 1* с площ от 70 кв. м., кв.7 по плана на с. К., възстановени с решение № 0196/4.06.1999 г. на ПК "Родопи"- Пловдив на наследници на Н. И. Ф. са собственост на държавата, предоставени за стопанисване и управление на гимназията, въззивният съд е изследвал предпоставките за реституиране на процесния имот. Изложил е съображения че не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, при която държавата може да запази правото на собственост върху тях, тъй като по делото не е установено да е издаден предвиденият в посочената разпоредба административен акт от Министъра на земеделието и горите. Изложил е съображения, че издаването на акт за държавна собственост не е основание за признаване право на собственост на държавата, след като в него не е посочено основанието на което държавата е станала собственик. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищцовата страна не е доказала твърдението си, че възстановените на ответниците части от имоти пл. №№ 1* и 1199 са публична държавна собственост, стопанисвани от гимназията. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗСППЗ предвижда, че държавата запазва собствеността върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, включително и на Министерството на транспорта, на местата за лишаване от свобода, на семепроизводствени и племенни стопанства, овощни разсадници, пепиниери и маточници, на горски разсадници и на ловни стопанства и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, доколкото са необходими за тяхната дейност в размер, съответстващ на основната им дейност, определен от Министерството на земеделието и храните след вземане мнението на заинтересуваните ведомства. В случая гимназията твърди, че процесните имоти са част от предоставеният от държавата имот от 36 500 кв. м., необходим им във връзка с обучението и професионалното образование на учениците. С решение № 0196/4.06.1991 г. ПК на "Родопи", гр. П. с което е възстановена собствеността върху спорните имоти. При съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд правилно е приел, че гимназията не е доказала, че по отношение на процесните имоти незаконосъобразно е проведена процедура по възстановяване на собствеността. Основателността на предявения установителен иск за собственост предполага установяване на факта, че държавата, която е предоставила правото на гимназията да стопанисва и управлява имота, част от който са процесните е носител на спорното право. В случая този факт не е установен. По делото не е доказано, че имотът е обект на публична държавна собственост, поради което крайният извод, че собствеността върху същия може да бъде възстановена на бившите собственици на земеделска земя, е законосъобразен. Установено е по делото, че спорните имоти, части от бивша нива и ливада, сега попадат в имот № 17 по действащия от 1997 г. ЗРП на града, състоящ се от 64 250 кв.м, от които 36 500 кв. м. са в регулация, а останалите 27 750 кв. м. извън регулация. Имотът е актуван като публична държавна собственост с акт № 425/9.10.1997 г. и предоставен на гимназията за учебно-стопански двор. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ не позволява възстановяване на собствеността върху земи, предназначени и служещи за задоволяване на посочените в същата нужди. В случая по делото не е установено процесните земи да са предоставени на гимназията по предвидения в посочената разпоредба ред, за да се приеме, че е налице пречка за възстановяване правото на собственост на ответниците. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че процесните имоти са загубили земеделския си характер от момента на включването им в имот. пл. № 17 по регулационния план на града от 1967 г., по който били отредени за училищно-стопански двор на гимназията. С решение на ИК на ОбНС с. К. по преписка № 39 от 15.02.1965 г. за дворно място на селскостопанското училище е отреден парцел ****, кв.33 с площ от 1745 кв. м. От приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че по кадастралния план от 1967 г. имотите не са нанесени, а са нанесени по помощния план, изработен през 1997 г., както и че не са застроени. Наличието на трайни насаждения в определената на база на помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ свободна площ от процесните имоти не съставлява пречка за реституирането им. Позоваването на чл. 10б ЗСПЗЗ е неоснователно. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ има предвид осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности, а процесните земи са част от овощна градина, поради което доводът, че са загубили земеделския си характер е неоснователен. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) за отмяна на въззивното решение, поради което то ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.