Решение № 329 от 10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 289/2012 г.

Решение № 329 от 10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 289/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: С определение № 12135/19.08.2011 г. по гр. д. № 11441/2011 г. Варненският районен съд, ХVII състав, е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Изводите на съда за прекратяване на производството са, че след като делото е било оставено без движение и на ищеца са били дадени указания в хипотезата на чл. 129, ал. 2, изречение второ ГПК, за отстраняване нередовността на депозираната от последния искова молба, същите не са изпълнени. Срещу влязлото в сила определение на Варненския районен съд е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предложение първо ГПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 129 ГПК и е нарушил разпоредбите на чл. 37 и чл. 38 ГПК. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя - адв. Х., която пледира за нейното уважаване и депозира писмена защита. Ответникът по молбата за отмяна - С. "Л. -р. д." - В., посредством процесуалния си представител - адв. Й., оспорва молбата за отмяна и пледира същата да не бъде уважавана. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид представените доказателства, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на молителя и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. В конкретния случай първоинстанционният съд неправилно е приложил директно разпоредбата на чл. 129, ал. 2, изречение второ ГПК. Тази разпоредба е приложима само когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда. Ищецът - молител в настоящото производство, е посочил в исковата молба адрес, на който не е бил намерен. Поради това съобщението следва да се връчи на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния - аргумент от чл. 38, изречение второ ГПК. Едва когато тези два адреса не са известни на съда следва да се приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2, изречение второ ГПК. По изложените съображения определението, с което е прекратено производството следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството, като ищецът следва да бъде уведомяван и призоваван от адрес: [населено място], [улица]. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,